Какви са възможностите Пред Барак Обама има две възможности: да свие мисията до това да се преследват терористите от „Ал Кайда“ и да се поддържа централното правителство колкото то да не падне или да заповяда много по-мащабна операция, която ще изисква допълнително поне още 60 хил. американски и няколко хиляди съюзнически войници.
Първият подход се подкрепя от вицепрезидента Джо Байдън, както и от различни експерти, които не вярват, че е възможно да се постигне бърз успех. Например Жил Доронсоро от Carnegie Endowment for International Peace смята, че опитите да се наложи ред в южните и западните провинции са безсмислени, тъй като международната коалиция просто няма необходимите сили. В миниатюрна Босна и Херцеговина през 1995 г. бяха разположени 65 хил. чуждестранни военнослужещи. В размирната провинция Хелманд в Афганистан (която е доста по-голяма от Босна и с доста по-яростна въоръжена съпротива) има около 7000 британски и американски войници, които, макар да са от елитни части, са просто неспособни да бъдат навсякъде. Според Доронсоро е по-добре усилията да се съсредоточат около големите градски центрове, които да бъдат стабилизирани. Междувременно трябва Пакистан да бъде притиснат да ограничи максимално талибаните на собствената си територия, тъй като, както казва проф. Андрю Басевич, в момента САЩ водят война със своите съюзници – за никого не е тайна, че талибаните се подкрепят от пакистанското разузнаване.Поддръжниците на втория подход смятат, че международните сили трябва да задържат Афганистан стабилен достатъчно дълго, докато централната власт изгради способност да контролира поне големите градове. Според Брус Рендел (който първоначално отговаряше за координацията в Белия дом по въпросите на Афганистан) надеждите за някакво примиряване с талибаните и откъсването им от влиянието на „Ал Кайда“ са празни приказки. Свиването на мисията освен това означава, че афганистанците ще спрат да вярват на западните сили и така необходимите разузнавателни данни за терористите ще секнат. Рендел припомня, че именно решението да се разчита на ограничени сили е довело до сегашния провал. Привържениците на стратегията за бързо изтегляне освен това забравят как то ще се отрази на Пакистан – правителството в Исламабад окончателно ще спре борбата с талибаните, което означава, че терористите ще могат да действат почти необезпокоявано на територия с размерите на Франция (граничните региони между Афганистан и Пакистан).Според Ванда Фелбаб- Браун от института Brookings съществуват шест варианта как тази политика да бъде осъществена оттук насетне.
Първият е да се поддържа сегашната ангажираност, която очевидно е неадекватна. Втората е бързата „афганистанизация“ – рязко нарастване на местните сили. „Дали ще имате 80 хил. или 130 хил. крадци, е все едно“, смята Фелбаб-Браун. Според нея обучението ще отнеме години преди да се достигне до относително работещи сили за сигурност.Третата опция е да се разчита на местните племена и на националните сили за сигурност да се даде по-малка отговорност. Сравненията с Ирак, според нея, обаче са неадекватни. В Афганистан не съществува особена съпротива срещу талибаните, каквото имаше срещу „Ал Кайда“ сред сунитите в Ирак. Освен това силата на племената се преувеличава.
Четвъртият вариант, който се обсъжда, са преговори с талибаните. Досега обаче всички опитите са се проваляли, а това само прави бунтовниците по-уверени в силите ми.Петата и шестата възможност са икономическо възстановяване и борба с корупцията, преди да е решен въпроса за сигурността. Но как може да бъде експлоатиран един кладенец, който всеки момент може да бъде взривен?
Изводът на Флебаб-Браун е, че междинната опция, която сега се прокарва от Белия дом – да не се свалят целите, но и да не се изпращат нови войски, не може да проработи. Международната общност трябва да реши какъв е залогът в Афганистан – дали да засили присъствието си или бързо да се изтегли без безсмислени допълнителни жертви.
Кой е най-големият враг
