Скъпоструващите лекарства, които се отпускат по наредба на здравното министерство, продължават да липсват или да стигат твърде бавно до пациентите, стана ясно в петък на кръгла маса по проблема. Заради системната липса на лекарства за онкоболни, болни на диализа, пациенти с редки болести и др. пациентските организации искат да получават медикаментите си от здравната каса, а не от министерството, тъй като сегашната организация видимо не работи.
Сега за доставката на скъпоструващите лекарства се организират търгове, а купените количества обикновено се разминават с нуждите на пациентите. Освен това при онколекарствата, например, комисия към министерството решава дали един пациент да се включи в лечението с даден препарат или не. Това, както и пътят на лекарството до онкодиспансерите в страната, е свързано с чакане, а в крайна сметка болните стоят без лекарства.
Жулиета Михайлова от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания заяви, че наредбата на здравното министерство не дава на пациентите никакъв избор с какво да се лекуват. „Тя покрива само най-необходимите медикаменти, а ако пациентът желае да доплати разликата и да си купи по-качествено лекарство, това не се допуска. В същото време пациентите на диализа имат нужда от наистина висококачествено лечение, защото иначе се стига до увреждания, които след период от три-четири години не позволяват да се направи трансплантация, тъй като тялото на пациента е износено“, обясни Михайлова.
Владимир Томов, който представлява хората с редки болести, заяви, че наредбата силно затруднява достъпа на пациенти до лекарства. „Заради това, че се работи с референтни държави понякога дадено лекарство не може да бъде регистрирано, защото болестта е толкова рядка, че не се среща в никоя от тези държави. Освен това е безсмислено да се прави търг за всяко едно такова лекарство поотделно“, коментира той.
Теодора Захариева от Центъра за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) съобщи, че в организацията продължават да валят сигнали за липсващи лекарства за онкоболни и тя е предала цяла папка в министерството. Захариева посочи обаче, че въпреки декларираните намерения от новото ръководство на министерството за прозрачност, продължава да се отказва информация за липсващите медикаменти.
Доц. Здравка Валерианова, директор на Националния раков регистър, съобщи, че по прогнозни данни през следващата година се очакват 36 000 нови случая на злокачествени заболявания. Нови 8 925 души ще имат нужда от лечение с химиотерапия, а 3 752 души от хормонотерапия. „Всяка година ние изпращаме тези прогнозни данни на здравното министерство, за да ги вземе предвид при съставянето на бюджета в частта за лекарствата и всяка година парите не достигат“, каза Валерианова. Не е ясно дали и в бюджета за догодина тези данни са били взети предвид.
Спорът е не дали, а кога скъпите лекарства да преминат към НЗОК
За това, че скъпоструващите лекарства трябва да се поемат от здравната касата, тъй като нейният модел на финансиране на медикаментите е по-успешен няма спор. Различни са мненията обаче дали това трябва да стане от следващата година или не. Според д-р Стойчо Кацаров от ЦЗПЗ няма никакъв проблем промяната да стане от следващата година. Той обясни, че за целта е необходима поправка в един закон, отмяна на наредбата, поправка в други две наредби и прехвърляне на средствата от бюджета на здравното министерство към НЗОК. Според него, ако тази стъпка не бъде предприета сега, то това няма да се случи до края на мандата на парвителството.
„На някои хора много им хареса да правят търгове и сега не искат да спрат“, коментира той.
Някои пациентски организации обаче смятат, че такова скоростно прехвърляне би довело до хаос при отпускането на лекарствата, от което в крайна сметка ще страдат пациентите. Според д-р Станимир Хасърджиев от Конфедерация „Защита на здравето“ има редица въпроси, които трябва да бъдат изчистени при промяната.
Зам.-директорът на НЗОК Албена Златарева пък напомни, че касата има право да плаща само за здравноосигурени граждани, защото се издържа от здравни вноски. Становището на касата е, че тя може да поеме тези лекарства от средата на следващата година, а бюджетът й за лекарства трябва да е 420 млн. лева при сега разчетени 330 млн.
Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании смята, че може паралелно да започне подготовката на законовите промени, така че касата да поеме тези лекарства от догодина, а в същото време здравното министерство да организира още един търг, така че да не останат болните без лекарства.
Денев обаче заяви, че дори и скъпоструващите лекарства да не бъдат прехвърлени към касата бюджетът от 330 млн. лева, отреден за медикаменти на НЗОК, вещае сериозна криза.
