В първото интервю тук ще ви срещна с една вдъхновяваща жена. Тя е финансист по професия, но решава да направи място за мечтите си и става един от най-четените съвременни писатели. Тя е автор на книгите „Този път, за да ме чуеш“, „Има ли по-рано от сега?“ и „Кой те излъга какво е щастие“, които се радват на огромен успех сред читателите. Тя е усмихната и изпълнена със смисъл. Тя е талантлива и зареждаща. Тя има какво да ни каже и на какво да ни научи. Тя е Ралица Генчева.
Здравей! Много съм щастлива, че първото интервю в рубриката ще бъде именно с теб. Нека те върна към началото на твоята кариера. Дълги години преди да започнеш да издаваш книги си работила в голяма международна одиторска компания. Какво ти носеше работата там? Най-ценното, което ми донесе беше много опит и динамика. Всяка седмица виждаш различна обстановка, различни проблеми и хора. Много бързо придобиваш доста голям набор от знания. Как направи този рязък завой от одита към писането? Как започна да пишеш? Пиша от много малка, но почти никой не беше виждал нещата ми, освен много близки приятели. Имах блог, който само непознати хора четяха, защото аз не го споделях с никого. Покрай динамичната ми работа писането беше останало на заден план. Едно лято, покрай доста силни емоции започнах отново да пиша и да публикувам в интернет.
Как успя да публикуваш първата си книга? Много интересна история! Бях доста уплашена от публикуването, като човек, който няма никакъв опит в литературата. Обърнах се към едно голямо издателство, което си бях харесала и смятах за най-подходящо. Те ми отказаха. В онзи момент реших, че няма да издавам книга. Георги (приятелят ми) беше човекът, който ми каза, че има вариант за самоиздаване. Намерих партньор, който ми помогна за много от нещата по книгата. Стана доста по-лесно, отколкото си мислех, че ще бъде.
Поздравления, че си съумяла да повярваш в себе си и не си се отказала! Аз никога не съм вярвала кой знае колко в себе си, но просто съм човек на действието. Когато реша нещо, обикновено го правя. Гледам да не мисля много, защото този страх винаги те спира, всъщност това е най-голямата ни спирачка.
В друго твое интервю прочетох нещо, което много ми хареса. Там ти казваш: „Прекрасно е да имаш човек до себе си, който да те подкрепя и да те убеждава, че си достатъчно добър. Още по-прекрасно е и ти да се научиш да бъдеш този човек за себе си. Уча се още..“ Успя ли да станеш този човек за себе си? Не особено. Винаги съм имала виждането, че човек никога не трябва да си вярва прекалено много и никога не трябва да си мислим, че сме нещо повече от другите, защото не сме. Човек се определя единствено от хората около него. Те са тези, които могат да кажат отстрани, че за тях си стойностен човек или че си талантлив. Това не е нещо, което трябва да казваш сам за себе си. Нека действията и това, което правиш говори повече от това, което ти си мислиш. Сега се опитвам дори, когато не вярвам в себе си просто да действам и да не мисля много. Действието да дойде преди съмнението.
Хората имаме навика да говорим много за мечтите си и това, което искаме да постигнем, но често се страхуваме да направим първата крачка. Как се прескача този страх? Не е нужно да кажеш на света аз съм писател, аз ще издавам книга, аз ще правя еди-какво си…. когато го направиш, тогава светът ще разбере. Аз не мисля, че човек трябва да изказва предварително това, което мисли да направи. По-добре направо да действа. Какъв е смисъла да дефинираме всяко едно нещо? Празнодумиeто, липсата на действие носи много негативи. Много често това вербализиране ни кара да поставяме много високи и ненужни очаквания към самите нас. Не трябва да сме толкова самокритични. Трябва да си казваме браво, дори и за малките крачки към целите.
Коя от твоите книги има най-голямо значение за теб? Може би последната „Кой те излъга какво е щастие“ е книгата, която искам най-много хора да прочетат. В нея говоря за проблеми, които са много обострени в днешно време. Много хора тотално са влезли в омагьосания кръг на консуматорството. Постоянно имат нужда от нещо и постоянно трябва да добавят още нещо, за да са щастливи. В един момент ти си мислиш, че никога нямаш достатъчно, че винаги имаш нужда от още нещо. Съответно всички социални медии и медиите, като цяло ни го налагат много силно. Това има своите последици за околната среда и за хората. Станали сме по-отчуждени. Забравили сме кои са важните неща. Поезията може да докосва човека, което е много важно, но за да направим истинска промяна трябва да има и повече действия. Надявам се тази книга да подтиква точно към това. В книгата ти „Кой те излъга какво е щастие“ говориш за идеите на минимализма. Как се запали по този начин на живот при положение, че в днешно време повече се говори за това как трябва да имаш още, и още, а ти ни учиш точно обратното. По минимализма се запалих съвсем естествено. Когато получиш паник атаки и преживееш Бърнаут, това е много силен знак , че трябва да промениш незабавно нещо в живота си. Първо смених работата, после жилището си. За една година животът ми коренно се промени. Това беше начина да изляза и преодолея стреса. Тогава видях, че е много хубаво човек да разчисти около себе си и продължих с материалните неща. Стигнах до един минимум, който мога да кажа, че доста рядко се променя като количество и качество.
Какво представлява „Бърнаут“, какви са симптомите и как се разпознава ? „Бърнаут“ е пълно изтощение на нервната система. Има различни степени. Генерално това е емоционално прегаряне, което протича с години. Симптомите са индивидуални за всеки, но общо взето е състояние, при което си стигнал предела на силите си и се проявява с различни симптоми. Защо хората в днешно време все по-често „прегарят“? Това е заболяването на съвремието. Хората масово се претоварват. Имаме прекалено много очаквания към себе си, нямаме този „work-life balance“, за който постоянно се говори. Забързания начин на живот налага тази епидемия от прегаряне.
Освен страхотните книги, които създаваш, ти работиш и в „To The Top Agency”. Каква е вашата мисия и какво смяташ, че трябва да се промени в бизнес културата в България? Нашата мисия е да подобрим работната обстановка в България. Целим работодателите да осъзнаят, че промяната към по-добро е възможна само отвътре навън. Подобряването на имиджа им зависи от това техните служители да са доволни и щастливи. Ние се стремим работната обстановка да стане по-добра не само на думи, но и на действия от страна на работодателите.
Имаш ли планове за нова книга, която да очакваме с нетърпение? Да, имам планове за нова книга. Тя ще е стихосбирка отново. Имам доста непубликувани стихове, надявам до другата година да успея. Вече стана традиция, случайност или не, всяка година май месец да излиза новата книга.
След големите крачки и промени, които си направила за себе си, на този етап от живота ти какво е щастието за теб? Всъщност след големите крачки, аз все още вярвам, че щастието и промяната винаги вървят ръка за ръка. Щастие без промяна няма. Колкото и да сме щастливи в сегашното ни състояние, ако нищо не се случва в живота ни този застой ще ни убие. Надявам се да има още много големи крачки и промени към по-добро. Надявам се да са свързани главно със семейството, тъй като вече започвам да мисля все повече за това. Сега това ми е основен приоритет. Мечтая всичко друго да върви покрай това. Ако трябва сега, на тази възраст, да си представям най-голямото щастие за мен това е едно голямо и щастливо семейство, в което всеки преследва мечтите си. От най-големите до най-малките.
Ти пишеш много красиво за любовта. Опиши ми как изглежда тя през твоите очи. Любовта е нещо много простичко и в същото време е много многопластово, за да се дефинира с думи. Тя е чувството между двама човека, което възниква спонтанно и би трябвало да е искра, заряд между тях. Истинската любов хем е спокойна, хем те вълнува и вдъхновява, хем ти носи утеха, подслон и сигурност, но е и непредсказуема. Тя трябва да се случва от само себе си, без да я насилваме. Посъветвай нещо всички, които имат големи мечти, но се страхуват да направят първата крачка и сподели с нас любима сентенция. Хората винаги си задават въпроса: „Какво ще се случи „Ако“? Ако преследвам тази мечта, тя не е ли прекалено голяма? Ами ако хората ми се присмиват? Ами ако не успея? Ами ако се проваля? Аз бях същата, докато в един момент не започнах да си задавам въпроса: „Какво ще стане, ако НЕ го направя? Ако цял живот прекарам без да разбера какво е да осъществя тази мечта? Какво ще стане, ако никога не се отдам на това, което най-много съм искала?“ Всичко, което може да НЕ направим и всичко, което може да НЕ ни се случи, за мен е най-голямата мотивация да действам. Съветвам всички да спрат да си задават въпроси от страх какво ще стане ако последват мечтите си и да си зададат въпроса: „Какво ще стане ако не действам, ако не направя нищо и ако остана тук, където винаги съм бил и никога не мръдна?!“ Няколко секунди смелост са много по-важни от часове, седмици и години страх, който е най-големият убиец на мечтите.
Имам един много любим цитат на Радослав Гизгинджиев, първите няколко думи са „ Любовта ще излекува всичко…“ Наистина мисля, че любовта е нещото, което ни лекува или самолекува. Без нея оздравителния процес на душите ни би бил невъзможен.
1
