Най-богатите 10% от населението ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци.
Доходите са решаващи за това какво има за храна на масата. Най-богатите 10% от населението ядат с 40% повече от най-бедните българи, сочат данни на Националния статистически институт, пише „Труд“. Заможните ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци. Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани.
Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 49,3 литра алкохол и пушат по 1363 цигари, а най-бедните 10% от населението – само по 12 литра алкохол и 303 цигари.
Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 77,9 кг. хляб на година, 72,2 кг. плодове и 85,3 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 98,2 кг. хляб, 24,6 кг. плодове и 45 кг. зеленчуци.
За година заможните консумират средно по 37,7 кг. месо и 16,5 кг. месни продукти, а бедните – 23,2 кг. месо и само 9,6 кг. салами, луканки и наденици. Заможните хапват 13,5 кг. сирене на година, при 8,1 кг. за най-бедните. При кашкавала разликата е още по-голяма. Заможните консумират по 5,9 кг. кашкавал годишно, а най-бедните – над три пъти по-малко, или само 1,9 кг. В резултат храната на най-заможните съдържа средно по 2571 калории на ден, което е с близо 40% повече от калорийното съдържание на прехраната на най-бедните (1841 калории на ден, 36% от които се набавят от хляб и тестени изделия).
В България най-богатите 10% от населението разполагат на месец с една средна заплата, която могат да похарчат само за себе си. Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 958 лв., което прави по 2163 лв. на месец, сочат данните на НСИ за 2017 г. Всеки член на домакинствата на богатите разполага средно с 13 656 лв. на година, или с само с 1138 лв. на месец. Сумата е доста малка на фона на средната заплата за страната, която вече е над 1100 лв. Но причината за това е, че всички получени в семейството заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори един човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек от домакинството пада значително. Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи, е че НСИ дели населението на групи от по 10%, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10% попадат около 700 хил. българи. От тях обаче изключително богатите са малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи.
Най-бедните 10% от българите за цялата 2017 г. имат среден доход от 1655 лв., което прави по 138 лв. на месец, сочат данните на НСИ.
В семействата на 10-те процента най-заможни българи 64,6% от доходите са от заплати, 9,8% от доходите са от самостоятелна заетост, а само 9,2% са от пенсии. Оказва се, че повечето хората с високи доходи също работят на заплата, а много малка част от тях имат собствен бизнес и работят за себе си.
При най-бедните 10% от населението картината е коренно различна – само 34,1% от доходите в семействата са от заплати, а основно перо в доходите с дял от 30,9% са пенсиите. Добавките за деца дават още 6% от семейния бюджет на най-бедните, обезщетенията за безработица осигуряват 0,9% от доходите, а другите социални помощи – 5% от парите в семейството.
Най-богатите 10% от населението дават за храна 24,1% от разходите си, а само 12% от семейния бюджет отиват за наем и плащането на сметки за ток, вода, парно и телефон.
При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 43% и 19,3% от всички разходи.
