Най-напред искам да изкажа съболезнования на близките на Виктория Маринова.
Болката няма да изтлее, защото човеците не притежаваме сила, с която можем да преодолеем загубата на близък, особено ако е жертва на подобно брутално убийство. Близките на Виктория обаче ще трябва да проявят сила, с която да превъзмогнат всички онези думи, които волно или неволно петнят и ще петнят името й.
Това написа на фейсбук страницата си Слави Трифонов и продължава:
Защото на всяко „компетентно мнение“ във Фейсбук имаме и „компетентна присъда“ – убиецът е наркоман, клошар, циганин, бежанец, джебчия, сексуален маниак, любовник, луд от близката психиатрия и, разбира се – някой, който е поръчал Виктория заради работата й. И всяко „компетентно мнение“ е „единствено и неизменно“. Емоциите винаги са били лош съветник, най-разумното би било да се доверим на т.нар. „компетентни органи“. Но пък влизаме в Параграф 22, защото вярваме ли, че има наистина компетенти органи? Показаха един криминалист от Русе – с дебел ланец на врата. Той от компетентните органи ли е? Всъщност, тоталното недоверие в правораздавателните органи и в институциите е инкубатор за „компетентни мнения“ във Фейсбук.
Все пак, най-малкото тук МВР може да си позволи да остави това убийство неразкрито, както недопустимо се случи в десетки други случаи.
Защото в този случай – Виктория е журналист. Не, журналистите не са по-специални хора, но неразкриването на убиеца по категоричен начин, не просто ще засили съмненията, че Виктория е убита заради работата си, а ще превърне съмненията в масово убеждение. И тогава – ще можем ли да говорим въобще за наличие на държава, когато хората, населяващи територията й, са убедени, че се убиват журналисти заради техни материали?, пита той.
Всъщност, какво населяваме ние днес – държава, територия или кочина, след като още вчера мнозина бяха убедени, че Виктория е убита заради работата й и то без да познават работата й? А пък да се приеме тази версия за нещо очаквано, неизненадващо и почти нормално – това е брутална диагноза докъде сме я докарали, завършва Слави Трифонов.
Източник: Фрогнюз
