Защо ли чаках да минат толкова много години /почти 3/, за да намеря време да направя и публикувам любимите на мен, моите братя, моите деца и моите внуци мамини мекици. То това да имаш блог е голяма „краста“. Все си казваш и това ще сготвя, и това ще сготвя, и това ще сготвя, и оставяш винаги на заден план най-обикновените и най-любимите ястия. Трябваше голямата ми дъщеря да настоява твърдо, че и е много нужна тази рецепта и не би искала да ползва чужда при положение, че е отраснала с тези мекици. Ама да Ви споделя, много съм благодарна на Роси, че настоя за рецептата. Това беше прекрасен повод да си направим вкусна неделна закуска, да поканим моя по-голям брат и да се потопим в спомените на нашето детство. И ето, че една празнина в моето тефтерче с рецепти беше запълнена, а именно – любимите ни мамини мекици. Мекиците, които научих от моята майка, мекиците, които чакам все още и с огромно удоволствие да ми направи моята майка! – https://uhaena.blogspot.com/2015/11/b…
