Какво става с времето?
Миналата седмица сефтосах зимното си яке и си викам „хайде почва се“. Помислих, че каквото било, било с хубавото време. А и е нормално все пак лятото мина и идва ред на есента. Температури от сорта на 3° сутринта ми се струваха вече нормални. Но какво става после? От тези 3° до към обяд стават 13°, а до 14:00ч. дори и 20°.
И не, тук няма да прочетете каква ще е прогнозата за времето!
Тези дни температурите се вдигнаха до 26°. Такива температурни разлики от сутрин и следобед поне аз не помня в моя живот. Колкото и да се опитвам да не му обръщам внимание и да си го обяснявам, че това е просто статистика и преди все някога е имало такива парадокси, толкова повече не мога да спра с размислите. Естествено има едно лесно и кратко обобщение, глобалното затопляне. От него идват всякакви аномалии, на които сме свидетели дори тук в нашата страна. Дъждовно и прохладно лято и топла, но болна зима.
Аз съм човек, който не понася студ и предпочитам хубаво и топло време (като доста други хора), но реално погледнато това време не е „здравословно“. Природата се опитва да ни подскаже, че ако човечеството не вземе мерки, то бъдещето ни на тази планета е под въпрос. Поради тази причина не мога да се радвам истински на това хубаво време навън. В мен се буди едно чувство на притеснение за поколенията след мен. Аз може би ще изживея живота си в що годе нормално време, но моите деца и внуци (ако някой ден доживея да имам) не се знае дали ще имат това щастие.
Надявам се „умните“ глави да престанат да пращат в космоса милиарди долари или каквото е там валутно погледнато без да има смисъл и ползва за някой. Защото тези усилия и средства могат да се вложат тук на нашата планета. Имаме си питомното, а гоним дивото. Защо не го опазим, а все търсим сензацията…? Търсим друга планета, която да е подходяща и издръжлива на човешкия терор. Търсим друга форма на живот кой знае за какво, може би да ни „приютят“ на готово и да ни „сложат масата“?
Зная, че от един човек няма как да се промени ситуацията с климата. Но си представям как още милиони хора мислят и живеят по мой начин. Както са казали хората „капка по капка вир става“. Правят се опити за ограничаване на въздействието на човек върху природата, но за мен темпото трябва да се увеличи. Строги и крайни действия са нужни за да се спре тровенето на природата от нас, нейните обитатели…
Прочетете още:
► Защо не можем да се справим с боклука?
Снимка: pixabay.com
