Асоциацията за защита на потребителите изпрати жалба до Европейската комисия във връзка със сливането на „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. Тя е адресирана до зам.-председателя на комисията по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Валдис Домбровскис, комисаря по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество Елжбета Бенковска и комисаря по правосъдие и потребители Вера Йоурова.
Причината е, че сделката може да доведе до монопол в България, с което да бъдат засегнати интересите на потребителите. Освен това Сосиете Женерал Експресбанк да попадне под унгарска собственост в момент, в който Европейският съюз задейства наказателна процедура срещу Унгария.
„Призоваваме ЕК да провери сделката между Сосиете Женерал и унгарската OTP за българските им банки. ЕК трябва да провери дали е налице господстващо положение след сливането“, пише в жалбата. След сливането, Банка ДСК може да доминира и да изкриви пазара, защото ще се превърне в гигант, особено при банкирането на дребно. Комбинираният пазар на двете банки при ипотечните кредити е близо 27%, а при потребителските – 38,78%. При общия размер на кредитите за домакинства, делът на банката става 31%, а при жилищните ипотечни кредити – 26.7%.
Новата банка ще бъде лидер по размер на активите – според данните на БНБ към края на юни 2018, те ще достигнат 19.1 млрд. лв., докато тези на първата в момента УниКредит Булбанк са 18.6 млрд. лв. Така Банка ДСК ще заеме първо място по този показател. Освен това новата институция ще бъде лидер по размер на отпуснатите кредити (17.05 млрд. лв.) и привлечените депозити (16.7 млрд. лв.). Общите пазарни дялове на трите най-големи банки в България обаче вече трайно ще надхвърлят посочената граница от 40% на КЗК след осъществяване на придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк от Банка ДСК. По този начин те ще управляват над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47.9% от кредитите, ще са привлекли 48.2% от пасивите и 48.5% от депозитите. Особено силна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни кредити – 57.5% от тях ще са отпуснати от трите най-големи банки, докато при потребителските кредити този дял е 50.7%, а при депозитите от домакинства – 50.3%. Това ще се отрази и върху дела от печалбата, който ще достигне 60.6% от общата за банковата система. За нас е притеснително, че те могат да се разбират и да диктуват пазара. Например заедно да вдигат лихвите по кредитите, което ще ощетява гражданите.
Притеснителен е и един друг факт според АЗП и нейният председател Пейо Майорски. След сливането на Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк, около 20% от активите на българската банкова система ще бъдат контролирани от групата OTP с централа в Унгария. Това е държава извън Еврозоната и скоро не иска да влиза в нея и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде изключително зависима от решенията на Унгарската централна банка, не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При наличие на инфлационни или дефлационни шокове и съответни резки действия на унгарската централна банка, промяната в стойността на унгарската валута ще има директен ефект върху стабилността на българската ДСК. Потенциалните негативни ефекти могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично свиване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково изтегляне на финансиране от дъщерната банка (с цел покриване на загуби на банката-майка), което би могло да я дестабилизира, коментират икономисти.
Българското правителство вече изрази намерението, страната да влезе в Банковия съюз и Еврозоната. Ние подкрепяме това негово начинание, защото потребителите ще бъдат защитени от Европейската централна банка. В противен случай банковата ни система ще бъде зависима от Унгария. Български икономисти също смятат, че купувачът на Сосиете Женерал Експресбанк в България – унгарската OTP е с рисков профил. След сделката Fitch обяви, че поставя рейтинга на Експресбанк А- под наблюдение и очаква при приключването й той да бъде понижен до нива около BB заради по-слабата възможност за подкрепа от новия собственик. Това би означавало понижение с поне пет стъпки.
За разлика от Societe Generale, която е под директния надзор на Европейската централна банка и има достъп до нейната ликвидност, унгарската OTP е извън Еврозоната и е от страна, където управляващите през последните години имаха сложни взаимоотношения (особено с чуждестранните банки) и бяха критикувани за погазване на независимостта на централната банка.
„С оглед на представените аргументи, ние от Асоциацията за защита на потребителите предупреждаваме ЕК, Европейската централна банка, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в България, Българската народна банка и Комисията на финансов надзор да внимават с одобрението на сделката между Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. Смятаме, че тя ще доведе до господстващо положение на пазара, а крайният резултат ще бъде за сметка на обикновените граждани-потребители, които може да попаднат в ръцете на колекторските фирми. Жалби са изпратени още до ЕЦБ, КЗК, БНБ и Комисията на финансов надзор“, съобщават още от АЗП.
