Доц. д-р Весела Райкова, дмн,завършва медицина през 2002г. в Медицински Университет -София. Придобива две медицински специалности – Микробиология и Кожни и венерически заболявания. Успешно защитава дисертация на тема: „Микробиологични проучвания върху Chlamydiatrachomatis, Neisseriagonorrhoeae, Trichomonasvaginalis и гениталните микоплазми като причинители на половопредавани инфекции.“
Понастоящем е доцент към Катедра Медицинска микробиология и завеждащ лаборатория по полово предавани болести, както и практикуващ дерматолог в клиника за дерматология и естетика Derma-Act, гр. София.
Разговаряме с Доц. д-р Весела Райкова за едни от най-често срещаните полово-предавани болести и инфекции, възможностите за превенция и безопасния интимен контакт.
– Безопасният секс е често коментирана тема, кои са най-често срещаните инфекции и болести, с които човек може да се зарази при секс без презерватив?
– Много са инфекциите, които човек може да придобие по време на секс, част от тях, наистина, се водят като полово-предавани. Други не са полово-предавани инфекции, а се проявяват поради факта, че се нарушава целостта на лигавицата и микроорганизми от нормалната флора в дадена зона проникват в дълбочина, където не им е мястото, и така предизвикват възпаление.
– Обикновено много от хората не допускат, че точно на тях може да се случи да имат подобен проблем. Какъв е рискът от подобно мислене?
– Рискът от такъв тип мислене е 100%, когато не се взимат предпазни мерки. Моят съвет е винаги да се използва презерватив, когато има нов партньор или когато те са повече от един, защото не може да се разчита на това някой да носи отговорност за друг. Всеки трябва да е отговорен за себе си. Има една приказка – не може да не се намокрите от дъжда ако вали и нямате чадър. Същото е с полово-предаваните инфекции – ако не се използва презерватив рано или късно ще се развият инфекции.
– Да поговорим за сифилиса – какви са симптомите му, как се лекува, какво трябва да знаем за него?
– Това е заболяване, познато още като „най-големия имитатор“, защото клинично може да наподоби проявите на много заболявания.
Характерно за сифилиса е, че протича в няколко стадия. След половия контакт до появата на симптомите т.нар. инкобационен период. Достатъчен е един единствен микроорганизъм – Тreponema pallidum, за да се развие заболяването.
При други полово-предавани болести е необходимо да има много по-голямо количество микроорганизми, за да се стигне до клинична проява, докато тук и един бактерии е достатъчен, за да се развие заболяването на мястото на проникване. На мястото на попадане на микроорганизма се развива т.нар „твърд шанкър“ – това е първият стадий на заболяването. Той се появява 1-2 седмици по рядко до месец след половия акт. Обикновено пациентите не му обръщат внимание.
С времето имунната система успява да се справи с появилата се обривна раничка, тя изчезва, а с това и клинично заболяването отшумява. Това, обаче, не означава, че микроорганизмът е преборен, той остава в тялото, продължава да се развива, да се размножава и да атакува различни тъкани и органи в резултат на което месец-два след половия контакт пациентът получава нови обривни единици. Те се проявяват най-вече по кожата, ангажирайки цялото тяло, включително длани и ходила, също така и по лигавиците. С това настъпва вторият стадий на заболяването. Доста често пациентът се оплаква от главоболие, болки в кости и мускули, леко повишена температура и е възможно увеличаване на лимфните възли. Ако не се предприеме навременно и адекватно лечение, може да се засегнат нервна система, сърдечно-съдова система и да се стигне до навлизането в т.нар. трети стадий на заболяването, познат още като късен сифилис.
– Хладимията е друг коварен проблем, който често минава без особени симптоми и често бива пренебрегнат. Как да се справим с него?
– Хламидиалната инфекция често протича скрито. Ако има прояви, те са свързани с леко безцветно течение, без налична миризма при жената, или подобно от страна на мъжа рано сутрин преди уриниране. Липсват болка, парене, затруднено ходене по малка нужда, поради което човек не допуска, че е развита инфекция. Ето защо е препоръчително поне веднъж годишно всеки да си прави профилактични прегледи и изследвания.
Усложнение при хламидиалната инфекция е хронифициране на процеса, което води до стерилитет. Когато за консултация идват двойки, желаещи да създадат поколение, но не успяващи в своите опити повече от една година, задължително е търсенето на скрита хламидиална инфекция, както и на микоплазмена, уреаплазмена или гонококова.
– Нека обърнем внимание и на човешкия папилома вирус – какво представлява и какви са възможностите за превантивни мерки?
– Папилома вирусът (HPV) е един от вирусите, които атакуват човешкото тяло. Има различни щамове, някои по-агресивни, други не чак толкова, което означава, че част от тях предизвикват по-сериозни проблеми, а друга не. HPV се свързва с развитието на рак на шийката на матката, но също така и с рак на пениса. Възможно е да засегне и дихателната система. Превантивни мерки, които могат да се вземат са използването на презерватив и недопускането на промискуитет.
Налична е и ваксина срещу HPV, прави ми впечатление, че от няколко години в България активно се говори за поставянето на ваксина срещу HPV, но се ангажира предимно вниманието на жените.
HPV се предава по полов път и макар че много често мъжете нямат никакви обривни единици в областта на гениталиите, те могат да носят и съответно да пренасят инфекцията. Това означава, че и мъжете трябва да бъдат ваксинирани.
Еднократно поставената ваксина не дава достатъчно силно стимулиране на имунната система, за да се създадат защитни антитела, които да ни предпазят от съответните вирусни агенти. Ето защо ваксината се препоръчва да бъде поставена през определени интервали от време.
– Кои са най-честите симптоми при повечето инфекции и кога се проявяват? Еднакви ли са при мъжете и жените?
– Има различия, които зависят от характеристиките на микроорганизма, от това колко инфекциозни агента са проникнали, от входната врата, както и от имунната система и реактивност на конкретния човек. Най-често обаче се развива уретрит със сърбеж, парене и дискомфорт по време на уриниране от страна на мъжа и вагинално течение от страна на жената.
– Вагиналното течение – кога е опасно и би могло да бъде симптом на друг проблем и кога нещо нормално?
– Нормално е да има вагинално течение в периода около овулация и малко преди менструация, тогава то е минимално, без специфичен цвят и мирис. Във всички останали случаи задължително трябва да се търси причина за съответното течение. Не разчитайте на това какво е казала приятелка, какво е написано в Интернет, важно е да се посещават специалисти и то навреме.
– Задължително ли е при наличието на инфекция при само единия от сексуалните партньори и другият да се лекува превантивно?
– Да, разбира се. Когато има инфекция при един от партньорите, задължително е да се лекува и другия.Всъщност препоръчително е да се търсят всички партньори по веригата, в много от случаите те са повече от един. Също така, когато се открие конкретната полово-предавана инфекция, важно е да се търсят и други причинители на полово-предавани заболявания.
– Трябва ли да се правят профилактични венерологични прегледи и на какъв период от време, за да си гарантираме, че сме здрави и не сме носители на дадено заболяване или инфекция?
– Ако сте с постоянен партньор този тип прегледи могат да се сведат до ежегодните профилактични. Оттам нататък венерологични прегледи трябва да се правят при всяка смяна на половия партньора.
– Когато говорим за добра интимна хигиена – какво трябва да знаем?
– Винаги преди и след половия контакт, трябва да бъдат изпивани ръцете и гениталиите. Интимните части трябва да се хигиенизират само с хладка вода, без сапун или други дезинфектанти. Коментирахме необходимостта от използване на предпазни средства и редовни профилактични прегледи.
