Назофарингеална сливица – проблеми и решения
Третата сливица е периферен орган на имунната система на човека. Тя представлява лимфна тъкан, където се размножават зрели лимфоцити, които защитават организма от инфектиране. Патологичните процеси вътре в нея може да станат причина за чести ангини, хъркане, хиперплазия на сливицата и тонзилит в хронична форма. За проверка състоянието на третата сливица се обръщат към лекар уши-нос-гърло, а също и към имунолог.
Разположение на третата сливица
Тази жлеза е недвойна и се намира в лигавицата на свода на гърлото и носните кухини. Точно по периферията на храносмилателната и дихателната системи се отбелязва най-голямо натрупване на вредоносни микроорганизми, попадащи с въздуха или храната. Затова това компактно разположение заедно с обикновените сливици помага на организма достатъчно ефективно да се справя с микробите и вирусите. Случва се сливицата да е малко увеличена по различни причини, което води до затруднено преминаване на въздуха по дихателните пътища и до ринолалия.
Строеж на трета сливица
Третата сливица (назофарингеална сливица) има пореста повърхност и се състои от няколко фрагмента обвивка, напречно разположени и обвити в многослоен епител. Тя има своеобразни кухини – около 10-20 броя, които филтрират микроорганизмите, попаднали отвън. Най-дълбоката кухина се нарича фарингеална торбичка.
Заради действието на определени фактори патогенните микроорганизми могат да започнат да се размножават в областта на кухините, което води до възникване на хроничен тонзилит. По цялата повърхност на жлезата са разположени фоликули, които произвеждат лимфоцити. Те попадат в кръвоносната система благодарение на гъста мрежа от капиляри, преминаващи през основата на кухината.
Хиперплазия на третата сливица
Хиперплазията (уголемяването) на жлезата се нарича аденоидит. Това е едно от най-разпространените отклонения при децата. Разрастването на аденоидите протича в млада предучилищна възраст и до 15 години, но се срещат случаи на заболяването както при възрастни, така и при едногодишни деца.
Аденоидите могат да са както единични, така и разклонени. Разположени са в основата на лигавицата на носоглътката и носните кухини. Те са мек при допир овал с неправилна форма и розов цвят.
При аденоидит симптомите са ярко изразени: хъркане, носово дишане сутрин, постоянно отделяне на секрети от носа, нарушения в слуха и чести възпалителни процеси в областта на носоглътката. Още един симптом е хроничният ринит.
Застойна хиперемия в лигавицата и в околните меки тъкани води до хронична хипоксия и кислороден глад на главния мозък, при което може да се наблюдава дори застой в развитието на детето. Пациентите, които страдат от това състояние, често боледуват от вирусни и бактериални инфекции, тъй като уголемената жлеза не може да се справи нормално с функциите си и вместо да защитава, тя самата става постоянно инфекциозно огнище.
Възпаление на назофарингеалната сливица
Възпалението на сливицата (ангина на сливиците, остър аденоидит) се провокира от вирусна или микробна инфекция и започва с повишаване на температурата, която може да се колебае в границите 37.5-39.5°С, чувство на сухост и парене в гърлото.
Симптоматиката прилича на тази на гнойната и катаралната ангини, при които по сливиците се наблюдават белезникави налепи по повърхността им, само че болката и възпалението се локализират зад мекото небце. В тези случаи пациентът усеща натрупване на секрет зад стените на небцето, които отхрачва трудно. При остър аденоидит възпалената лимфоидна тъкан може да запуши проходите на фарингеална тръба, което може да доведе до възпаление на средното ухо. Наблюдава се рязко влошаване на носовото дишане във вертикално положение и отсъствието му на практика в хоризонтално положение на тялото.
В началото на заболяването се отбелязва хрема, кашлица с пристъпи, предимно нощем, и чувство на зашушване на ушите. Много често такова възпаление става причина за стенозиращ ларингит. Болестта при правилно лечение преминава за около 5 дни. При по-малките деца често се наблюдават нарушения в храносмилателната система под формата на повръщане и диария.
Жлезата има много нервни окончания, затова възпалението и често е болезнено за пациента. Тя се снабдява с артериалната кръв от разклоненията на сънната артерия и предава лимфоцити в организма. При патологии на третата сливица под формата на гнойна ангина може да се спука абсцес и да се развие сепсис или менингит, провокиран от стрептококи.
Операция за премахване на трета сливица
Решението за провеждане на такъв род операция се взима от лекар, който разглежда всичките „за“ и „против“, когато консервативните методи за лечение не дават желаните резултати. Преки показатели за оперативна намеса са:
Чести ангини; Критично трудно носово дишане; Усложнения от страна на вътрешните органи.
Третата сливица се премахва под обща упойка през устата. Обикновено се препоръчва наблюдение в болница до 6 дни след операцията, но използването на радиохирургичните методи минимизира възникването на странични ефекти и пациентът може да бъде изписан само след няколко часа след интервенцията.
След операцията болният трябва да си стои вкъщи минимум 2 дни. В първия ден задължително трябва да пие студено и да яде топла мека храна. Страничните ефекти, които изискват повторна хоспитализация, са:
Кървене от носа; Кървене от устата; Повишаване на температурата над 38 градуса.
Третата сливица съществува, за да защитава човека от патогенни микроорганизми, проникващи от външната среда. Но под действията на редица фактори тя може да се уголеми и възпали, като така влошава защитата и понижава имунитета. При липса на резултати от консервативните способи за нейното лечение се препоръчва да се проведе операция. Благодарение на съвременните технологии и квалифицираните лекари операцията може да избави от проблеми като хъркане, хронична хрема, постоянно затруднено дишане, ринити и чести възпалителни процеси в гърлото както децата, така и възрастните за един ден.
