На снимката: двата спътника „МарКО“ A и B наблюдават кацането на „ИнСайт“ на Марс идния понеделник. Image credit : NASA/JPL-Caltech
23 ноември 2018 г. 19:15 ч.
Светослав Александров. За много космически ентусиасти кацането на „ИнСайт“ върху повърхността на Марс не е кой знае какво забележително събитие. Спускаемият комплект просто представлява модифициран апарат от типа на „Феникс“ от 2008-ма година, който е екипиран с нови прибори за изучаване на вътрешната структура на планетата. Добавете и факта, че НАСА прекара цели седем години, за да подготви „ИнСайт“ за полет, няма как да не стигнем до заключението, че в технологично (макар и не в научно) отношение това като цяло е вчерашна мисия, която разчита на вчерашни технологии.
Истинският напредък в космонавтиката се крие в друго: двата микроспътника „МарКО“ А и Б, които също бяха изстреляни тази година по посока на Червената планета като вторичен товар на ракетата „Атлас 5“. „МарКО“ А и Б представляват сателити от типа CubeSat.
CubeSat-технологията е представена за пръв път през 1999 г. от двама професори: Джорди Пуиг-Суари и Боб Туигс. Това е една знаменателна година, когато друг роботизиран апарат, „Марс Полър Лендър“ (от същия тип като „ИнСайт“ и „Феникс“), се разбива върху Марс. Когато Пуиг-Суари и Туигс създават стандарта, те имат предвид най-вече неговото приложение в университетското образование – трудно е един студент да бъде обучен да се занимава с космическа мисия в рамките само на един семестър. Традиционно всеки един космически апарат се създава и тества в продължение на години и рядко се вписва в строго определен график. Един CubeSat спътник обаче може да бъде приведен в полетна готовност за броени месеци.
Изненадващо за създателите, CubeSat технологията се комерсиализира изключително бързо – днес всеки предприемач може за около $100 000 долара да построи малък спътник, а за още толкова да го изстреля (прочетете статията на КОСМОС БГ : Ето как бихте могли да купите, сглобите и изстреляте ваш собствен спътник). В САЩ през последните няколко години се създадоха мощни бизнеси, свързани със заснемане и дистанционно сондиране на Земята: двете компании Спайър Глоубъл и Планет Лабс имат десетки спътници в орбита! Но технологията на CubeSat-ите се простира далеч отвъд възможностите на Западна Европа и Щатите – по-малки и бедни държави, които през първите десетилетия на космическата епоха стояха встрани и нямаха собствени спътници просто защото не можеха да си ги позволят, днес вече разполагат с такива.
Колкото и забележителни да са CubeSat-ите, доскоро тяхното приложение бе ограничено само до работа в околоземната орбита. И именно тук е големият принос на „МарКО“ А и Б – това са първите CubeSat-и, които летят в междупланетното пространство. Докато „ИнСайт“ каца в понеделник, микроспътниците ще предават сигнала от него към Земята и така те могат да са първите, които ще ни информират за резултата от самото кацане: добър или лош. Но освен това те са екипирани с камери, които ще заснемат планетата. Очакваме да видим първите детайлни снимки на Марс, заснети от миниатюрен спътник!
Както вече подчертах по-горе, отнема дълги години на космическа агенция като НАСА да подготви роботизирана мисия за междупланетно пътешествие. Строежът на „МарКО“ А и Б е отнел малко повече от една година, което се равнява на около два университетски семестъра. Главният инженер на мисията Анди Клеш съобщава, че НАСА е задала максимален срок, за който спътниците е трябвало да бъдат подготвени за междупланетното пътешествие. Екипът е успял да се справи в рамките на ограничението.
В известен смисъл мисия „МарКО“ е вече успешна: спътниците преживяха дългото пътешествие до Червената планета. Няма спор, че ако по време на прелитането спътниците успеят да предадат сигналите от „ИнСайт“ и изпратят снимки на Марс, това ще е великолепен финал за мисията. Но когато тя завърши, няма да остане без наследник. През следващите години може да настъпи истинска революция в междупланетната космонавтика. Десетки, даже може би стотици спътници, ще се отправят отвъд околоземна орбита и ще изучат астероидите, планетите и техните луни.
Донякъде тази перспектива е вълнуваща дори повече от евентуална пилотирана мисия до Марс (която също ще стане факт само след дълги години на подготовка). Както днес всеки човек за около $200 000 долара може да изпраща спътници в орбита, представете си колко по-прекрасно ще е бъдещето, ако междупланетните микроспътници станат достъпни за малките предприемачи! Практически всеки ще може да изучава Марс дистанционно!
А не е ли това, за което всички сме си мечтали: да можем да изучаваме космическото пространство лично, без участието на големите космически агенции?
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
