27 ноември 2018 г. 18:50 ч. Какво се случи с руските междупланетни мисии? Защо нито една руска мисия не се отправи отвъд пределите на околоземна орбита през последните няколко години? Космическият експерт Дуейн Дей публикува любопитна статия на уебсайта The Space Review.
Според Дей проблемът е започнал още през 90-те години на миналия век, когато много учени останали без работа и без нови мисии, по които да работят. Някои от тях емигрирали на Запад, било то в Европа или САЩ, други просто се преквалифицирали и престанали да се трудят в ракетно-космическия отрасъл. До началото на новия век съвсем малко космически изследователи останали на старите си работни места. И когато отново започнали да говорят за бъдещите планове, те просто се оказали нереалистични.
Например през 2010 година руското бюро НПО „Лавочкин“ обеща да изстреля 33 междупланетни мисии в периода между 2012 и 2020 година. Десетилетието вече отминава, а точният брой реализирани мисии е нула. След аварията на „Фобос-Грунт“ през 2011 година Русия реши да търси други цели освен Марс и се фокусира върху Луната. Но истината е, че нито една от новите планирани лунни мисии не е близо до завършване. Всяка следваща новина, публикувана от руснаците за тези мисии, е свързана с поредното отлагане. Не е ясно кога и дали Русия ще се отправи към Луната.
Според Дей причината за тъжното развитие не е толкова в липса на финансиране, колкото в организацията и отношението на властимащите към космонавтиката. В началото на първото десетилетие от новото хилядолетие руснаците решиха да се фокусират само върху планирането на смели и амбициозни космически мисии, които трябваше да постигнат неща, никога непостигнати от други държави, но тези цели се оказаха непостижими за руската космическа индустрия. Правилният ход трябваше да е друг: Русия трябваше да се фокусира върху по-малко амбициозни, но постижими мисии, които да помогнат на страната да възстанови инженерните и технологичните си способности след краха на СССР.
Прочетете цялата статия тук:The Space Review
Дуейн Дей ни насочва и към една статия на експерта Джим Оберг, който анализира непрекъснатите ръководни проблеми, водещи до постоянните провали. В статията е поместено едно любопитно стихотворение от Сергей Жуков, кандидат-космонавт, космически ентусиаст и руски общественик. Разстроеният Жуков е публикувал „Епитафия за руската космическа агенция (1992-2015 година)“, като текстът на български звучи приблизително:
„Студентите излетяха на Запад,
а лекарите – кой в Китай, кой в Иран?
Само прежълтялата лента на филма,
пази още престижа на Русия.
Заривайки се в купища хартия,
чиновничеството стана болнаво и плитко.
И ето той стои там, в сълзи.
На прага на Вселената, поетът.
Той гледа с отворени очи,
В дълбокия космос… и няма руснаци там.“
Сергей Жуков.
Космическата мисия „Фобос-Грунт“, която аварира през 2011 година, трябваше да послужи като тестова платформа и за по-нататъшни междупланетни мисии. Photo credit : Roscosmos
