Раждаемостта намалява, но средната продължителност на живота на българина расте

1
175
Добави коментар
uzunov1
uzunov1

През 2017 г. се наблюдава намаляване на раждаемостта (коефициентът на обща раждаемост е 9.0‰ при 9.1‰ за 2016 г.), като показателят се доближава до нивото в повечето европейски страни (10.0‰). Средната продължителност на живота се увеличава и през 2017 г. достига 74.76 г.( 74.65 г. за 2016 г.), но все още е по-ниска от тази в ЕС – 80.9 г.

Това показва докладът състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2017 г., който бе приет от правителството днес. Продължават негативните промени във възрастовата структура на населението и демографското остаряване, но това е проблем, характерен и за другите страни-членки на ЕС, гласи още документа.

Според доклада, достигнатото миналата година равнище на детската смъртност от 6.4‰ е най-ниското в цялата история на демографската статистика на България. По отношение на този показател се наблюдава дълготрайна тенденция за намаляване – през 2000 г. детската смъртност е 13.3‰, 2010 г. – 9.4‰, а 2015 г. – 6.6‰, но все още нивото е по-високо отколкото в ЕС (3.6‰). Въпреки изразената тенденция за намаление на смъртността и в останалите възрастови групи, България все още е с по-висок коефициент за смъртност (15.5‰) в сравнение със страните от ЕС (10,2‰).

Основно предизвикателство за здравето на гражданите остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност. През 2017 г. намалява заболеваемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година, като най-висока е болестността от рак на млечната жлеза при жените и рак на женските полови органи. Запазва се структурата на умиранията по причини, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението и новообразуванията.

Част от доклада е отчетът на изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 през 2017 г., съпроводен от анализ за изпълнението на политиките и мерките от здравната стратегия и плана за нейното изпълнение. За определените в Националната здравна стратегия 2020 национални здравни цели е налице положителна оценка на изпълнение то им, определена на база обективни данни за динамиката на наблюдаваните показатели спрямо изходните данни за 2014 г.

За всички цели се наблюдава различна степен на постигане спрямо определените целеви стойности до 2020 г. – при 2 от тях към настоящия момент дори е налице постигане на целевите стойности на измервания показател до 2020 г., а при останалите три е налична ясна тенденция за прогресивна промяна, като целевата стойност до 2020 г. още не е достигната.

Най-значим е напредъкът по постигане на националните здравни цели за намаляване на смъртността в младите възрастови групи, а най-незадоволителен по отношение на целта за увеличаване на средната продължителност на живота във възрастта над 65 г.