Добър вечер мъко моя, трети ден не те видях,
искам пак да бъда твоя, твоят ангел, твоят грях.
Кажи ми къде си,
с коя ли си спал,
без мене добре си или полудял?
Умът ме предава, душата крещи, без твоите очи, искам ги.
Сърцето ми ледено, цялото,
не поглеждам в огледалото,
без теб трепери ми тялото,
всеки ден ми е така.
Черните коси отрязах,
всичките приятели зарязах,
от всичко се отказах,
а няма те, тебе няма те, няма те.
Лека вечер мъко моя,
ще се видим някой ден,
винаги ще бъда твоя и
ще чакам този ден.
Ще те обичам след години
дори и ще се моля
по-щастлив да си ти,
реве ми се като на малко дете,
реве ми се, но пускам те.
А тебе няма те, до мене няма те,
къде си, няма те, без тебе празно е.
Ела си, моля те, ела си, искам те,
ела си, чакам те, без тебе няма ме,
мене няма ме, няма ме.
Няма ме, няма ме.
