каменоломка, див анасон, горски анасон, каменоломков анасон, дива меродия
Семейство. Сенникоцветни – Apiaceae (Umbelliferae)
Разпространение. Среща се в цяла Европа, Западна и Източна Азия, Средиземноморието. Расте по сухи тревисти и каменисти места, в храсталаци и горски места в предпланините и планините от 400 до 1800 м надморска височина из цялата страна. Медоносно растение.
Описание. Бедреница е тревисто многогодишно растение. Стъблото достига до 60 см. височина, разклонено, плитко набраздено, влакнесто или голо. Корена е вретеновиден, с няколко сочни разклонения, отвън светло или тъмнокафяви, отвътре бледо жълтеникави с жълтокафяви точици, с неприятна миризма. Кореновата глава е покрита с влакнести остатъци от измрели листни дръжки. При напречен пререз на мястото на пререза се оцветява в синьо. Листата са са разположени в розетка, перести с дълги дръжки, с 3-7 двойки дялове, яйцевидни, назъбени до дълбоко нарязани. Средните стъблени листа са до двойно перести с тесни и клиновидно стеснени дялове, горните – редуцирани до влагалища. Цветовете на бедреницата са събани във връхни сложни сенници с 6-25 главни лъча. Чашката липсва. Венчелистчетата са 5, бели или жълтеникаво-бели, рядко розови, отдолу късо четинесто влакнести, на върха врязани с извит навътре дял. Тичинките са 5. Плодника е с два плодолиста. Плодът на бедреницата е широко яйцевиден, гол, разпадащ се при узряване на 2 половинки, дълги 1.5-2 мм. Цъфти през юни-август, плодоноси през юли-септември. Размножава се чрез семена.
Използваема част. Използват се корените (Radix Pimpinellae, Radix Saxifragae magnae) и стъблата (Herba Pimpinellae) на бедреницата. Имат неприятна миризма и нагарчащ вкус. Корените се събират през пролетта (март – април) преди вегетация или през есента (септември – октомври) след узряване на плодовете. Корените се почистват от надземни части пръст и примеси, измиват се, оставят се да се отцедят и след това по-дебелите корени се разцепват надлъж за по-бързо сушене. Сушат се в проветриви помещения на сянка или в сушилня при температура не по-висока от 40°C. Стръковете се състоят от изсушените връхни части на растението. Събират се през юни – август. Съхраняват се в проветриви помещения, настрана от други немиризливи дроги.
Рандеман. От 5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи корени.
Химичен състав. Корените и плодовете са богати на кумарини, умбелиферон, бергаптен, императорин, сфондин и др. Съдържат етерично масло (0.02-0.7%) с мастилено син цвят и азулени, танини и др. Стръковете съдържат етерично масло, флавоноли, витамин С и др.
Действие и приложение. Има диуретично, отхрачващо, разтварящо секретите, спазмолитично (отпускане на гладката мускулатура), противовъзпалително съдоразширяващо и обезболяващо действие, като средство за успокояване на нервната система. Използва се при катар на горните дихателни пътища, фарингити, ларингити, бронхити, трахеобронхит, бронхиална астма, магарешка кашлица. При възпаление на пикочните пътища, възпаление и камъни в бъбреците, и болки в стомаха и червата, газове, горчивия вкус подобрява апетита, както и производството на стомашна киселина, при недостиг на кърма, подагра и ревматизъм. Външно под формата на лапи се прилага при инфектирани рани, при някои кожни заболявания (екземи, циреи, отоци, витилиго, конюнктивити и др.).
Начин на употреба. Запарка – две чаени лъжички от билката се запарват с 400 мл вряща вода. След като запарката престои един час, се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.
Втори вариант – 1 чаена лъжичка ситно нарязан корен от бедреница се залива с 1 чаша студена вода, кисне в продължение на 8 часа, прецежда се и същата дрога се запарва с 1 чаша вряща вода, след 10 мин отново се прецежда. Извлекът и запарката се смесват и се подслаждат с 1 супена лъжица мед. Изпива се за 1 ден на глътки.
Най-ефективната форма, обаче, изглежда е тинктура, единична доза от 20-25 капки.
Външно – прилага се при промивки и гаргари, сварената дрога във вид на каша се налага като лапа. При конюнктивити се правят компреси с инфуз.
При катар в носа, глътката, фарингит, бронхит и др. 1 чаена лъжичка ситно стрит корен се наставя с 1 чаша студена вода в продължение на 8 час, прецежда се и същата дрога се запарва с 1 чаша вряла вода, след 10 минути отново се прецежда. Студения извлек и запарката се смесват и се подслаждат с 1 супена лъжица мед. Изпива се за 1 ден на глътки. Извлек за гаргара се приготвя по същия начин, но с двойно количество дрога.
При гъсти секрети и лиги в стомаха и дихателните пътища Rp. rad. Pimpinellae conc. Hb. Thymi conc. Hb. Hyperici conc. Fol.Urticae conc. Fol. Plantaginis Lanc aa 20.0 M.f. species D.s. По 2 чайни лъжички в 2 чаши запарка за ден.
При бронхиална астма Rp. Fol Rutae grav. conc. 20.0 rad. Pimpinellae saxifr. conc. 40.0 Hb. Anserinae conc. 40.0 M.s. species D.s. По супена лъжица в чаша запарка на ден. На 2-3 пъти, да се изпива топло.
При слаба бъбречна и жлезиста дейност Rp. rad. Pimpinellae conc. Fol. Rosmarini conc. Hb. Hyperici conc. Rad. Levistici conc. Rad. Ononidis conc. aa 20.0 M.s. species D.s. По 2 чаени лъжички в чаша запарка за ден.
Да не се прилага с психотропни средства, антихипертензивни, диуретици, антикоагуланти. При по-високи дози от дрогата може да бъде токсичена за бременни жени, при опити с животни е установено, че по-високи дози предизвика контракции на матката. Превишаване на дозата може да доведе до увреждане на бъбреците. Лица с чувствителност към слънчева светлина да не я ползват. Да се ползва под лекарски контрол. Симптоми при предозиране и отравяне: гадене, повръщане, коликообразни болки, тенезми, световъртеж, понижена двигателната активност, общо отслабване на силите, безпокойство, треперене.
