Снимка на повърхността на Марс, заснета от роботизираната мисия „ИнСайт“ на 4-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
Днес започвам с традиционната поредица от т.нар. „празнични статии“, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, които предстоят да се случат през следващата. В тази статия представям Топ 10 класация на най-съществените лунни и междупланетни мисии през 2018-та година.
18 декември 2018 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. През 2018-та година се случи нещо невероятно: истински бум на лунни и междупланетни мисии, което позволява да направя Топ 10 класация на тях и техните постижения. Този бум ни компенсира за иначе постната откъм междупланетни събития предишна 2017-та година.
Ето класацията за топ 10 най-важни лунни и междупланетни мисии през 2018-та година!
10. ЕкзоМарс
„ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър“ около Червената планета. Image credit : ESA
В началото на годината автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) „ЕкзоМарс – Трейс Газ Орбитър“ приключи окончателно с корекциите на околомарсианската си орбита и започна своята основна научна мисия. По-късно бяха публикувани първите научни резултати, а българският прибор на борда „Люлин-МО“ успя да установи, че по време на дванайсетмесечно двупосочно пътуване към Марс, един астронавт би бил изложен на поне 60% от общия радиационен дозов лимит, който се препоръчва за цялата му кариера. За съжаление роботизираната мисия „Трейс Газ Орбитър“ все още не е успяла да установи наличието на метан или други газове, които са характерни за метаболизма на живи организми, но работата тепърва започва!
9. Джуно
На това съставно изображение на Юпитер, изготвено с помощта на данни от инструмента JIRAM, се вижда централният циклон на Северния полюс на планетата, обкръжен от осем други циклона. Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/ASI/INAF/JIRAM
Продължава работата на автоматичната междупланетна станция на НАСА „Джуно“ в орбита около Юпитер, най-голямата планета от Слънчевата система! През 2018-та година бяха публикувани революционни открития за вътрешната структура на планетата. Оказа се, че юпитерианските ветрове се простират дълбоко във вътрешността й и съществуват много по-дълго в сравнение с аналогичните атмосферни явления на нашата Земя. Масивните циклони на Северния и Южния полюс на Юпитер са устойчиви структури и са уникални, като няма друг техен аналог в цялата Слънчева система.
8. Вояджър 2
На илюстрацията: космическите апарати на НАСА „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ са в междузвездното пространство. Image credits : NASA/JPL-Caltech
В края на тази година НАСА оповести, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2“ е навлязла в междузвездното пространство. Това е втората междузвездна мисия на човечеството след „Вояджър 1“, която пристигна в региона около звездите през 2012 година. Очакваме да получим уникални данни от „Вояджър 2“ – за разлика от „Вояджър 1“, на борда й има един работещ прибор в повече – т.нар. Плазмен научен експеримент. Аналогичният прибор на „Вояджър 1“ се бе повредил още през 1980 година.
7. Тес
Снимка, заснета от телескопа „Тес“, на която се виждат над 200 000 звезди. Photo credit : NASA/TESS-MIT
Космическият телескоп „Тес“ бе изстрелян успешно в космоса на 19-ти април тази година с ракета-носител на СпейсЕкс „Фолкън 9“. На 17-ти май телескопът прелетя в близост до Луната, за да бъде поставен в специална орбита в 2:1 резонанс с естествения ни спътник. От тази орбита „Тес“ наблюдава 85% от нощното небе, за да търси извънслънчеви планети. Макар че са минали едва няколко месеца от началото на основната мисия, вече има няколко открити кандидата за екзопланети, които предстоят да бъдат потвърдени независимо и от други изследователи.
6. Паркър
Снимка от изстрелването на мисия „Паркър“ на 12-ти август. Photo credit : NASA TV
На 12-ти август мощната ракета на САЩ „Делта 4 Хеви“ изведе на път към Слънцето роботизираната мисия „Паркър“. Едва няколко седмици по-късно, на 30-ти октомври, „Паркър“ счупи рекорда за най-голямото сближение със звездата ни. Старият рекорд бе поставен през 1976-та година от мисията на САЩ и Германия „Хелиос 2“, но той вече е надминат от новата изследователска експедиция. В началото на ноември „Паркър“ проведе първото си научно облитане на Слънцето, а през декември събраните данни са в процес на изпращане към Земята. Какво ли ще открият изследователите? Предстои да научим през близките месеци!
5. БепиКоломбо
Кадър от излитането на „БепиКоломбо“ на 20-ти октомври. Photo credit : ESA
На 20-ти октомври европейската ракета „Ариана 5“ изведе в космоса съвместната мисия на Япония и ЕКА „БепиКоломбо“. Това е едва третата изследователска мисия на човечеството към Меркурий след облитащата мисия на НАСА „Маринър 10“ през 70-те години на миналия век и „Месинджър“, която в периода между 2011 и 2015 г. изучаваше най-близката до Слънцето планета от орбита. Ако пристигането на „БепиКоломбо“ около Меркурий през 2025 година бъде успешно, в орбита ще бъдат вмъкнати два робота: европейският „Бепи“ и японският „Мио“.
4. Хаябуса 2
Снимка на повърхността на астероида Рюгу, заснета от европейския спускаем апарат „Маскот“. Photo credit : JAXA/DLR/CNES
Тази година в околностите на астероида Рюгу пристигна японската автоматична междупланетна станция „Хаябуса 2“. Тя направи множество важни научни открития за астероида, едно от които е, че на него има сезони, подобни на сезоните на планетите. На 21-ви септември „Хаябуса 2“ успя да спусне на повърхността на Рюгу два астероидохода „Минерва“. Това бяха първите самоходни устройства, които се „разходиха“ на повърхността на астероид и първите, които извършиха самостоятелни придвижвания на повърхността на небесно тяло, различно от Луната и Марс. На 3-ти октомври „Хаябуса 2“ успя да осмобди апарата на Франция и Германия „Маскот“, който също извърши меко кацане – поредното голямо постижение за европейската междупланетна космонавтика.
3. Озирис-Рекс
„Озирис-Рекс“ направи тази снимка на астероида Бену от разстояние 80 километра. Photo credit : NASA’s Goddard Space Flight Center/University of Arizona
На 3-ти декември, след пътуване, продължило повече от две години, американската мисия „Озирис-Рекс“ пристигна в околностите на астероида Бену. Ако всичко мине наред, „Озирис-Рекс“ ще събере до 2 килограма проби от повърхността на астероида, което превръща мисията в най-амбициозната възвръщаема експедиция на САЩ след приключването на пилотираната лунна програма „Аполо“ през 70-те години на миналия век. Контейнерите с пробите на „Озирис-Рекс“ ще трябва да бъдат доставени на Земята през септември 2023 година.
2. Чанг’e 4 и Лонгчян 2
Тази снимка на Земята и Луната бе даунлоудната на 10-ти октомври с помощта на радиолюбителска техника от китайския спътник „Лонгчян 2“, който понастоящем работи около естествения ни спътник. Photo credit : Harbin Institute of Technology
На 21-ви май Китай изстреля благополучно комуникационния спътник „Чьечиао“, който се отправи към точката на Лагранж Л2. От това място „Чьечиао“ ще осъществява връзката между Земята и спускаемата мисия „Чанг’e 4“, която бе изстреляна на 7-ми декември, а на 12-ти декември влезе в орбита около Луната. „Чанг’e 4“ ще кацне върху обратната страна на естествения ни спътник в началото на януари.
Ако има нещо по-вълнуващо от това, то е, че по време на изстрелването на „Чьечиао“ през май бяха изпратени в космоса и два микроспътника – „Лонгчян 1“ и „Лонгчян 2“. За съжаление „Лонгчян 1“ претърпя авария, но „Лонгчян 2“ работи и до ден днешен. Той се намира в орбита около Луната и нещо повече – радиолюбители могат свободно да прихващат сигнала му и да свалят лунните снимки, които микроспътникът е заснел!
1. ИнСайт и МарКо
Снимка на повърхността на Марс, заснета от роботизираната мисия „ИнСайт“ на 4-ти декември. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
Има ли изненада – безспорен победител в класацията ни е „ИнСайт“, мисията на НАСА до Марс! Тя бе изстреляна тази година на 5-ти май и след няколкомесечно пътешествие, на 26-ти ноември, извърши меко кацане на повърхността на Червената планета. Ако всичко мине по план, през следващите няколко седмици „ИнСайт“ ще спусне върху самата почва чувствителен сеизмометър, както и пробивна машина за издълбаване на 5-метров отвор, където ще бъдат спуснати датчици за измерване на температурните характеристики на планетата.
Заедно с „ИнСайт“ към Марс бяха пратени и два микроспътника – „МарКО А“ и „МарКО Б“. Това бяха първите малки спътници от типа CubeSat в междупланетното пространство. Спътниците предадоха сигнали от „ИнСайт“ към Земята в реално време по време на спускането, което позволи на ръководството на мисията да потвърди успешното кацане веднага след като то бе факт. Благодарение на технологиите, доказани от CubeSat-ите „МарКО“, скоро може да станем свидетели на истинска революция в междупланетната космонавтика, тъй като с помощта на микроспътници изследванията на Слънчевата система ще станат по-лесни, евтини и достъпни не само за правителствени агенции, но и за малки предприемачи.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
