Тази малка женица ги направи на нищо, на смачкани японски шапчици, на дреп, на смачкана хартийка на тротоара, тия двамата сополи – бизнесменът Дачков и господин Хемикян.
Бизнесменът Дъ говори за държавният бюджет като за на баба си манджите.
Ако няма чубрица, че турим джоджен… Като останели пари, Баце ще ги разпределя.
То даже и аз, дето съм любител-икономист, знам, че гласуват ли Лъчо Мозъка и другите подобни нему бюджета, няма мърдане. Лош, хубав, тва е! Щото иначе, представете си:
Става в сряда сутринта бизнесменът Д и докато си оформя пред огледалото квадратна косата, си мисли:
– Колко би било хубаво да имам едно самолетче, малка Чесна, да си бръмча насам-натам… Ама и пистичка ще ми трябва. Колко са красиви тия писти покрай морето…. Ама морето е далеч, начи трябва и да спя някъде. Колко хубаво би било да имам едно хотелче на юг… На Аркутино… Ох, как ми стърчат два косъма тук, пфуу… И голф-игрище. Ще поканя Гала и ..ааа, не, Мъжътнагаланяма да поканя.. ще си поиграем с нея голфче, ще си пийнем нещо и ще й дам едно интервю…
Мислел си така бизнесменът Дъ и като приключил със сутрешният си тоалет, като си облякъл официалният, велурен костюм с цвят пролетна бебешка дрисня, седнал на махагоновото си бюро и набрал от специалният си златен телефон Него. Дзъъърррр….Дзъъърррр…
– Ало – отговорил героичен, мъжки глас
– Ало, здрасти, това съм аз – бизнесменът Дъ – казал бизнесменът Дъ – глей ся какво измислих…
И му разказал за Чесничката, пистичката, Гала и въобще.
– Добре де, хубаво е това планче, ще участвам – веднага се съгласил героичният мъжки глас, защото харесвал хубавите идеи и винаги искал да участва в такива… хубави работи.
– Ама ми дай малко време, да помисля, не е толкова лесно. След 3 минути ще ти звънна по специалния, златен телефон.
След 3 минути му звъннал:
– Готово! т.н.Влади отпусна едно излишъче за стадион в Кърджали, тия в Кърджали обаче не знаят …..ама иска и той да участва, и той харесва хубавите идеи, става ли?
–––
Отишъл бизнесменът Дъ на доктор. Влязъл в кабинета с шапка.
– Добър ден! – казал докторът – От какво се оплаквате?
Бизнесменът Дъ мълчаливо премигнал два-три пъти.
– Но какво ви е, бизнесмене Д?
Той пак премигнал тъжно. Минали две-три неловки минути. По едно време бизнесменът Дъ си махнал шапката. На върха на квадратната му глава седяла една жаба. Жабата казала:
– Докторе, ский кво ми порасна на гъза!
Виктория Тинтерова
