Денят на Рождество Христово от древни времена е включен от Църквата във великите дванадесет празника. Евангелските текстове го изобразяват като велико, всерадостно и чудесно събитие: „Възвещавам ви, – казва Ангелът на витлеемските овчари, – велика радост, която е за всички хора: ще се роди във вашия град Давидов Спасител, който е Христос Господ; ето ви и знак – ще намерите Младенеца в пелени, лежащ в яслите. И внезапно с Ангела се появило многобройно небесно воинство, славещо Бога: Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“
В този ден се случва велико събитие за целия християнски свят – раждането на Иисус Христос във Витлеем (Иисус в превод от еврейски означава „спасение“). Всички християни са убедени, че Иисус Христос е изпратен от Бог на земята за изкупление на греховете и за спасение на човечеството. Старозаветните пророци предсказват мястото и времето на раждането на Спасителя – 5508 от Сътворението на света. Така, 7 януари (25 декември по стар стил) е денят на раждането на Сина Божий на земята. От този ден започва да се брои времето.
Според Евангелията, майката на Иисус Христос Мария и мъжът й Иосиф живеели в Назарет, а дошли във Витлеем, изпълнявайки заповедта на владетеля Август цялото население да се яви за преброяване. Хората в града били много и на семейството се наложило да потърси убежище в малка пещера, където овчарите обикновено се криели от лошото време.
Там Мария родила Сина Божий. Тогава ангелът се спуснал от небето и съобщил на овчарите, че Бог се е родил. Те първи отишли да се поклонят на младенеца. На небето засияла Витлеемската звезда. Като се ориентирали по нея, в пещерата с Мария и Иисус Христос отишли тримата мъдреци (влъхви) и поднесли дарове – злато, тамян и лаврови клонки, като символ на царската власт, Божията воля и съдбата на пророка. Точно от тези времена идва традицията да се прави Витлеемска звезда, с която се украсява новогодишната елха.
Традицията да се отбелязва това събитие като празник идва значително по-късно – някъде през 4 век. Съдейки по историческите данни, учените стигат до извода, че Иисус не се е родил през зимата, а датата 25 декември е избрана, защото е датата на зимното слънцестоене и от този момент започва да се увеличава светлата част на денонощието. При езичниците този празник се наричал Раждането на непобедимото Слънце, а след приемането на християнството в Рим станал рожден ден на Христос – Раждане на Слънцето на истината. Съществуват още няколко други теории, които по своему обясняват избора именно на този ден за отбелязване идването на бял свят на сина Божий.
Иерусалимската, Руската, Украинската, Грузинската и Сръбската православни църкви отбелязват празника Рождество на 7 януари по нов стил (което съответства на 25 декември по стария Юлиански календар). Този празник идва при всички през студената нощ в полунощната служба в храма в сиянието на свещите и песнопенията. На земята, поне за малко, се възцарява мир, а сърцата се изпълват с доброта.
Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето му е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, а коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарските песни се изпълняват при коледуването — на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. От къща на къща коледарите обикалят и пожелават на стопаните здраве , щастие , много имане и т.н.
В Русия, Украйна, Беларус това също е един от най-големите семейни празници. Рождество Христово често се слива с древния славянски зимен празник Святки, който се състоял от 12 празнични дни – „от звездата до водата“, тоест от появата на първата звезда в навечерието на Рождество до осветяването на водата на Богоявление. С времето обичаите от Святки са се превърнали в рождественски. Православното семейство се подготвяло старателно за Рождество, уважаван бил шестседмичния пост. Разрешена била риба, по-богатите – моруна или есетра, перде, по-бедните – херинга, сом, платика. Но на Рождество всички ядат свинско. На характерните за Русия Святки има масови празненства, игри и танци, всички се веселят и се шегуват. По това време младите момичета гадаят бъдещето си. Смята се, че именно на Рождество то може да се предскаже най-точно.
В повечето страни от християнския свят (католическите, протестантските и някои православни цървки) Рождество се празнува на 25 декември в съответствие с новия Григориански календар. Празникът започва в нощта на 24 срещу 25 декември. Независимо от определени прилики междо празнуването в Европа и Америка, особеностите на различните култури допълват празника с неповторими красоти. Например, много американци, чиито предци са се преселили в Новия свят от Полша, и до днес пазят традициите си – в навечерието на Рождество на 24 декември те постилат сено на пода и под покривката. Това трябва да им напомня за пещерата и яслите, където се е родил Иисус. Вечерта, когато на небето изгрее първата звезда, започва традиционната полска предрождественска вечеря. Традиционните блюда са супа от цвекло, различни видове риба, зеле, гъби и „сладко месо“ (сладкиш от мед с мак). Месо се яде само на Рождество – 25 декември.
В южната част на САЩ празнуват Рождество много шумно, с фойерверки и салюти. Първите преселници поздравявали по този начин съседите си. Смятало се, че по този начин се изгонват злите духове.
Съвсем различна пък е традицията в Аляска. В нощта срещу Рождество група момчета и момичета с фенерчета в ръце пренасят от къща на къща голяма картонена звезда, украсена с разноцветна хартия. Следващия ден те се преобличат като хората от свитата на цар Ирод и се опитват да убият младенеца Иисус, като инсценират събитията с давност от 2 хилядолетия.
Независимо от разликите и особеностите в празнуването на Рождество при различните народи, в днешно време почти всички са обединени от някои общи символи. Такава е традицията на Коледа да се подаряват подаръци, както и задължителния персонаж на празника – Санта Клаус, рождественската елха, украсена с играчки и гирлянди. Навсякъде за празника се окачват празнични венци и звънчета, палят се рождественски свещи. На светлия празник хората славят Христа, честитят си Коледа, а на близки и приятели изпращат красиви празнични картички.
