бадемово дърво, горчив бадем, див бадем
Семейство Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Бадема произхожда от Персия. Расте по каменисти чакълести места с южно изложение до 600 метра надморска височина. По-компактни бадемови насаждения в нашата страна има в Черноморския район и в Източните Родопи. Единични дървета има на много места. Бадемовите дървета са устойчиви на горещините и на атмосферните засушавания през лятото, не е взискателен към почвата. Предпочита добре дренирана почва, развива се добре на различни типове почви, включително и на не много богати с хумусно съдържание. Много тежките глинести почви и черноземните- смолници не са подходящи за отглеждане на бадема. Не може да расте на сянка, нуждае от много светлина. Медоносно растение.
Описание. Бадема е широколистно дърво, има широкопирамидална корона и достига 6-10 метра височина. Има мощна коренова система. Простира се хоризонтално на широчина, до 3-4 пъти по-голяма от короната, и до 5-м. дълбочина. Кората е сивочерна, напукана, младите клонки са червено-кафяви. Листата са с дръжки, последователни, ланцетни, или продълговато елиптични, 4-5 см дълги. Цветовете най-често са по двойки, с диаметър 3-4 мм, бели или бледорозови, 5-листна чашка, 5-листно венче и с много тичинки. Плодът е елипсовидна костилка с влакнеста разпукваща се външна част (околоплодник) и неразпуклива твърда камениста шуплеста жълтокафява вътрешна част, единия край е заострен, а другия закръглен и малко надебелен. Има едно, рядко с две семена, дълги 1-2 см, яйцевидни, слабо сплестнати отстрани, с жълто-кафява набръчкана кожичка. Цъфти през март – април, плодоноси през август-септември.
Употребяема част. Има два вида – сладки и горчиви. Семената горчиви бадеми (Semen Amygdali amarae); сладки бадеми (Semen Amygdali dulce) събрани след пълното им узряване, като околоплодника се отделя. Събраните плодове се разстилат на слънце или в проветриви помещения за доизсушаване, след което чрез разчукване се вадят семената. Не трябва да се смесват семената на горчивия и сладкия бадем. Бадемово масло (Oleum Amygdalarum), брашно от бадем (Farina Amygdalarum). За получаване на маслото семената се подлагат на студено пресоване. Трябва да се внимава да не остане в маслото вода. Медицинското масло е прозрачно, светложълтеникаво, без миризма, с приятен вкус. Горчивия бадем да се съхранява отделно от други дроги, защото е отровен.
Рандеман. От 10 кг плодове с околоплодник се получават 7 кг костилки (бадеми).
Химичен състав. Богати са на ненаситени мастни киселини, захароза, витамин В2, белтъци, лецитин, холин, магнезий. Горчивия бадем съдържа и цианогенния гликозид амигдалин (витамин В17).
Действие и приложение. Бадем семена имат омекотяващо леко слабително, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Използват се при за дразнеща кашлица, нервни разстройства, стомашни болки, безапетитие. В народната медицина, семената на сладкия бадем се използва за лечение на гастрит, язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника, лечението на камъни в бъбреците, камъни в жлъчката и запек. Натрошените семена от сладки бадеми, смесени със захар, използвани пи анемия, кашлица, изтръпване на ръцете или краката, и конвулсии. Бадемовото масло се използва като леко слабително, седативно, болкоуспокояващо, противовъзпалително средство. Външно – за омекотяване на кожата, при косопад и за заздравяване на косата и вода за уста за стоматит. Листата се използват в лечението на диабет. От горчивите бадеми се получава бадемова вода (Aqua Amygdalarum amararum), която се прилага като болкоуспокояващо и слабо анестетично средство.
Внимание! Семената на горчиви бадеми са отровни, поради съдържанието си на гликозид амигдалин. Този токсин се намира, най-вече в листата и семената и е лесно да се различат по горчивия си вкус. Обикновено присъства в твърде малко количество. В много малки количества, циановодород е показано, че стимулира дишането и подобряване на храносмилането. Твърди се също, че е полезен при лечението на рак, но официалните медицински организации не потвърждават подобни свойства на амигдалина и забраняват неговата употреба за каквито и да било лечебни цели. В по-големи дози може да предизвика дихателна недостатъчност и дори смърт. Симптоми при отравяне, слюноотделяне, гадене, повръщане, главоболие, недостиг на въздух, забавен пулс, разширени зеници, слабост, спазми.
