Оказва се, че поговорката „Не отлагай днешната работа за утре!” не е просто пожелание да не мързелуваме прекалено. Тя е и полезна за здравето, както установиха наскоро учените от канадския Университет Бишопс. Те стигат до извода, че хората, склонни към прокрастинация, тоест постоянно отлагане на трудните решения и задачи за после, по-често страдат от сърдечни заболявания, от тези, които решават нещата веднага.
По време на изследването учените дали на 980 души да попълнят анонимен онлайн въпросник. После разделили отговорилите на две групи – на хора със сърдечни заболявания и проблеми с кръвното налягане и на здрави в това отношение хора. Оказало се, че хората от първата група по-често се съгласявали с твърдения от сорта: „Аз постоянно казвам, че ще направя това утре” или „Когато имам спешни задачи, аз често си губя времето с други занимания.”
Учените стигат до извода, че прокрастинацията е тясно свързана с поведение, което свидетелства за намалена способност да се решават сложни проблеми и приспособяване към трудните ситуации, което от своя страна увеличава натоварването на сърцето. По думите на експертите, резултатите от изследването сочат, че хората, които обичат да отлагат, трябва да се опитат да променят това си поведение – поне за да се погрижат за здравето си.
От изследването не става ясно имат ли проблеми със здравето хората, които приемат като правило сентенцията на шопа: „Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.” Това – в кръга на шегата, разбира се.
