Коледа е един от най-светлите християнски празници и се отбелязва всяка година на 25 декември както от католици, така и от православни християни. Тази дата е обявена за рождения ден на Исус. Малко хора знаят обаче, че произходът на този празник може да бъде проследен много по-назад в историята и неговите корени могат да бъдат открити в езически празници и стари друидски легенди.
Снимка: Wikimedia Commons
Един подобен езически празник е “Деус сол инвиктус” или “Денят на Непобедимото слънце” – рождената дата на бога на светлината. Култът към “Непобедимото слънце” е създаден от император Аурелиан на 25 декември 274 г. сл. Хр. и на тази дата се ражда слънцето.
Друг първообраз на коледните празници е Сатурналия – древноримски фестивал в чест на бога Сатурн, който се провеждал от 17 до 23 декември. Празникът се отбелязвал с жертвоприношение в храма на Сатурн, голям банкет и подаряване на подаръци. В тези дни в римската империя бил позволен и хазартът.
Германският фестивал Юл се отбелязвал по същото време и е свързван със зимното слънцестоене, подобно на “Деус сол инвиктус”.
Християнската църква отрича всички тези празници и през 350 г. сл. Хр. папа Юлий I обявява 25 декември за рождената дата на Исус и така е възприета от целия християнски свят.
Тази дата обаче не фигурира никъде в библейските текстове и остава неясно защо точно тя е избрана за рождения ден на Христос.
Коледа започва да се празнува масово около IX в. когато започват и празничните литургии.
Символи на празника стават украсеното коледно дърво и имелът.
Имелът има важно място в норвежката и келтската митология, защото остава зелен и ражда плодове дори и през зимата. Според келтски друиди имелът лекува различни болести.
Древните народи, като друидите, смятали имела за свещен, тъй като остава зелен през цялата година и ражда плодове през зимата, когато всички други растения умират. Друидите режели растението със златни сърпове и не позволявали то да докосва земята. Те вярвали, че имелът притежава силата да лекува безплодие и неврологични заболявания, както и да пази далеч злото.
Английската дума за имел mistletoe има англосаксонски произход и буквално означава „малка торена клонка“, тъй като семената му се разпространяват чрез изпражненията на птиците.
Коледното дърво, подобно на имела, е зелено и през зимата, символизирайки вечен живот и прераждане.
Езическата употреба и почит на вечнозелените клонки и дървета по-късно еволюират в днешната Коледна елха, която е неизменен символ на Коледа и присъства във всеки дом по това време на годината.
Според легендата първото коледно дърво е украсено от протестантският реформатор Мартин Лутър. Разхождайки се пред дома си, той бил толкова поразен от красотата на звездите, които светят през клоните на дърветата, че занесъл едно дръвче вкъщи и го украсил със запалени свещи.
Снимка: Wikimedia Commons
Смята се, че Рига в Латвия е първият град, в който украсено дърво е използвано за коледна украса още през 1510 г.
Германците пък са първите, които създават изкуствени коледни дръвчета от боядисани в зелено гъши пера.
Франклин Пиърс пък е американският президент, който украсява за първи път коледно дърво в Белия дом. По-късно Теодор Рузвелт забранява практиката по време на своето президентство от екологични съображения.