В името на Отца и Сина, и Светия Дух!
Днес, възлюбени братя и сестри, Православната църква ни поднася символи и множество предобрази от Свещеното Писание на Ветхия Завет за кръщението на Господа Иисуса Христа и освещаването на целия човешки род в Тайнството кръщение.
Така, ние чухме прочетеното, как ветхозаветният пророк Моисей превел евреите през Червено море, водата се разделила на две, станала като стена „оттук и оттук” и евреите преминали през морето като по суша.
По-нататък, когато Моисей водел своя народ из пустинята, на едно място те стигнали до река, но водата в нея била горчива, негодна за пиене, тогава Господ заповядал на Моисей да хвърли във водата дърво, и след това водата станала сладка и вкусна.
Св. пророк Илия, когато принасял жертва на Бога, три пъти изливал и напълвал рова с вода; слязъл огън от небето и погълнал жертвата, камъните на жертвеника и водата. В края на своето служение на Бога пророк Илия заедно с пророк Елисей ударил по водата с тоягата си и преминал през река Йордан като по суша.
Пророк Давид в псалмите също пророчества за кръщението Господне.
Последен предобраз на кръщението Господне бил св. Йоан Кръстител, който по повеление Божие идва от пустинята на река Йордан и проповядва на народа: «Покайте се, приближи се Царството Небесно, принесете плодове, достойни за покаяние», тоест изправете своя живот, вместо лошо правете добро, очистете сърцата си от греховете, за да срещнете достойно Великия Цар на царстващите и Господ на господстващите. Той казвал: «Всеки дол ще се изпълни, и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки» (Лука 3:5). Това означава, че всички земни царе и владетели на този свят и всички хора, които се гордеят и мислят за себе си високо, трябва да понизят себе си, да се смирят пред Владиката на всички царе. Само по този начин могат да получат благодат от Него, по пътя на смирението и унижението. Но вие, които сте унизени в този свят, вдигнете главите си, ободрете се, не унивайте, не падайте духом, защото идва Самият Господ, Който е любов, самата кротост, самото унижение, Който обича унижените и ги утешава.
Ето ние ще извършим великото освещаване на водата. Мнозина не разбират произхода и значението на този обред, дори между свещенството. В древност свето кръщение приемали възрастните, отначало те се огласявали, тоест изучавали закона Божий в течение на 40 дни, молели се, постели, били сякаш полукръстени. Два пъти в годината – в навечерието на Богоявление и в Навечерието на Велика Събота тези оглашени приемали свето кръщение, за да посрещнат тези два велики празници – Кръщение Господне (Богоявление) и Пасха— в духовна радост заедно с другите, вече кръстени вярващи.
Сега пък у нас няма некръстени, езичници, и вместо тяхното кръщение Православната църква е установила великото освещаване на водата в навечерието на Богоявление. Извършваме това освещаване два пъти: в навечерието, и на самия празник, но в Устава го няма това, че водата се освещава два пъти, а само веднъж, в навечерието; на самия празник извършваме велико освещаване по молба на вярващите. Но тези, които мислят, че водата е различна, че едната е по-добра от другата, кощунстват поради неверието си. Смесват едната и другата вода, мислейки, че едната има по-голяма сила, е другата – по-малка. Но много по-удобно е да се вземе от тази светена вода в навечерието, за да може на самия празник да не тракат със съдове, а да дойдат в Божия храм спокойно, съкровено да се помолят и да прекарат целия ден в духовна радост.
Светите отци много добре са устроили вярващите да се причастяват със Светите Христови Тайни на Велика Събота, така че целия празник на Светата Пасха да прекарат радостно, а ако поемат върху себе си такъв труд, да се причастят на самата Пасха, преуморяват и самите себе си, и свещениците, тъй като има много народ и те трябва много труд да положат, за да ги изповядат и причастят. Самият причастяващ се на Светата Пасха, вече много изморен от положения труд, не може така радостно да преживее великия празник. Така и светената вода е по-добре да се вземе предишния ден, а на самия празник е по-добре човек да бъде без всякаква грижа, а само да се моли, да се радва и ликува.
Както вече казах, неверие и кощунство е да се смята, че светената вода от единия и другия ден не е еднаква. И едната, и другата вода има еднаква сила. Тя е велика светиня, след Тайнството причастие: изцелява душевни и телесни болести, освещава дома, нашите близки, сродници, животните и ни служи за всяка полза. Затова тази светиня трябва да се взима с голям страх и трепет, тя се съхранява много години и не се разваля. Но всяка светиня може да ни бъде във вреда и осъждане, ако я приемаме без вяра, страх и благоговение. Така и причастяването със Светите Христови Тайни бива за осъждане, ако човек пристъпва небрежно, без подготовка и без вяра. Така и кръщелната светена вода: ако се блъскаме и се бутаме да бъдем първи с мръсните съдове, тогава и самите ние ставаме мръсни съсъди, не очистени с покаяние от греховете, и няма да получим Божията благодат. Светият Дух ще си отиде от водата, водата, която ще вземем, ще се развали, ще се превърне в обикновена разлагаща се вода.
Познавах една старица, която поради своята немощ не можеше да отива в Божия храм, но в 12 часа през нощта срещу Богоявление стигаше до пробитата в леда дупка, прочиташе молитва, тропара на светото Кръщение Господне, чакаше кога водата ще „закипи”; тогава наливаше от тази вода, осветена от Светия Дух в съд и я занасяше вкъщи. Тази вода беше светена, съхраняваше я дълго у дома и беше целителна за болести. При нея идваха мнозина и искаха от водата. Тя им казваше: «Нали вие ходихте в църквата и си донесохте вода, а аз я взех от дупката в леда»; те ѝ отговаряха, че тяхната вода се е развалила.
Ето, всички ние сме се кръстили в светия купел като деца. Някои мислят, че това е достатъчно за спасение.
Не, това не е достатъчно. Свети Йоан Кръстител говорел на идващите при него да се кръстят: «Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене… Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън» (Лука. 3:16).
Преди Възнесението Си на небето Господ Иисус Христос казал на Своите ученици: «Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен,… с името Ми ще изгонват бесове, … ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави» (Марк 16:16-18). Но кой от вас обладава такива свойства, кой изцелява болни, изгонва бесове, кой се решава да изпие отрова и да държи змия в ръката си? Ние не притежаваме тези християнски свойства, значи сме далече от християнството.
Господ Иисус Христос, докато е бил на земята, е изцелявал болни, неизлечими с никакви човешки средства, и винаги е питал болния: «Вярваш ли, че мога да те излекувам?» От това е видно, че трябва човек да има силна вяра, за да получи изцеление или да излекува някого. За изцелението са нужни две условия: първо, Господ да иска да излекува, второ, болният да има вяра. Господ казва, че ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се оттука там, и тя ще се премести (Матей 17:20).
Господ изпратил Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици, Той ги кръстил с Дух Свети и с огън. Те говорели на различни езици, без да са се учили, получили дара да правят чудеса – така било нужно за разпространението на християнството. С огнената си проповед те привели целия свят към Христа. Днес Господ не дава такива дарове, те се постигат по пътя на подвига. Светите Божии угодници представляват образец на такова съвършенство. Да им подражаваме, според възможностите си, със страх и благоговение.
Така и за светена вода ще се наредим спокойно, без блъскане, водата ще стигне за всички, а ако някой няма време, не причинявайте безпорядък, по-добре си отидете вкъщи и в 12 часа през нощта, както онази старица, за която ви говорих, отидете на кладенеца или на някой извор и вземете с молитва светена вода, и тя ще бъде свята и ще освети и теб, и твоя дом, близките, животните и всичко, което искаш, защото Светият Дух слиза в тази кръщелна нощ и освещава всички водни източници. Амин.
5/18 януари 1962 г.
Сн.: www.taday.ru
