Безспорен факт е, че всяко ново поколение усвоява достиженията на предишните и внася по нещо свое към тях. Благодарение на това, тръгнало от първобитното си състояние обществото стига и днешната си цивилизация и култура – било е време без влакове, автомобили, самолети, съобщения и връзки…, пък сега освен всичко друго всеки има и телефон в джоба си. Това е то прогресът, т. е. положителното начало в развитието, лицевата страна на монетата. Но за съжаление поколенията усвояват и развиват не само „положителното“ наследство на предците си. Ако беше така „отрицателното“ в развитието на обществото изобщо нямаше да има. А и не е ннкак лесно да се осъзнае „отрицателното“ и своевременно да се изостави. Историята е учителка на народите – твърди една сентенция. Историята учи, че от нея никой не се учи – контрира друга. Историята е добра учителка, но няма добри ученици – допълва трета. Коя от трите сентенции е вярната? Историята на балканските народи показва, че и трите са верни и се допълват една друга. Какво трябва да са научили балканските народи от своята история дали добре са разбрали това, което тя векове наред им „преподава“? И защо има бол събития, които се развиват в противоречие с уроците в историята? Както показва историческото развитие на света, в това число и на Балканите, уроците на историята се осъзнават и усвояват бавно, дори прекалено бавно.
Автор съм на много трудове по балканска история. Дълги години следя събитията и процесите, развивали се в света и специално за Югоизточна Европа. Това ми дава куража и правото, а и задължението, да се опитам да изложа в отделна публикация какво съм разбрал от историята, какво не е трябвало да се случва, какво трябва какво не трябва да се прави в бъдеще.
Надявам се, че изложението съдейства както за разширяване на историческото знание, така и за по-добро разбиране на уроците от историята. Опасявам се, че то може да послужи на някого и за обругаването ми, но поемам този риск. Ще съм благодарен на всеки, който старателно прочете написаното и ако не е съгласен с нещо, да обосновава цивилизовано мнението си. Пояснение: Повечето от действащите личности (монарси, правителства, лидери на партии, атентатори и пр.) са придружени от кратки биографични портрети. Така мисля, че улеснявам читателя веднага да научи нещо от биографията на споменаваните автори и участници в събитията. Историята се прави от личности и не е достатъчно те само да се споменават тук и там, а трябва да се знае и кой кога, каква позиция е заемал и какво е правил, добро или лошо, позитивно или негативно.
Март 2017,
Авторът
