Откъс от книгата Аз, виртуалният астронавт: за науката и псевдонауката

1
220
Добави коментар
redbul80
redbul80

На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната през юли 1969 г. Credit : NASA

Това е безплатен откъс от главата „Наука и псевдонаука“ в книгата „Аз, виртуалният астронавт“ на Светослав Александров. Цялата книга можете да закупите в електронен формат на цена от 5 лева на сайтовете на книжарница „Книгите“ и книжарница „Хеликон“. 

10 януари 2019 г. 20:00 ч.

Светослав Александров. Когато говоря за популяризация на науката, аз имам предвид популяризацията на истинска наука – популяризиране на постиженията, които обикновено се описват в научни статии, минали през процес на рецензиране. Не говорим за НЛО, астрология, врачки, полтъргайсти, конспиративни теории от типа, че Земята е плоска или че човек не е бил на Луната. За съжаление опитът ми като дългогодишен администратор на уебсайта КОСМОС БГ показва, че по тези теми се вдига много шум. Абсолютно всеки път, когато публикувам новина, например, за пилотираните лунни мисии на НАСА, веднага се появяват хора в коментарите, които настояват, че зад тези мисии стои някаква гигантска конспирация, че човек никога не е стъпвал на Луната и че цялата тази „голяма стъпка“ на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин не е нищо повече от мащабна фалшификация във филмово студио. 

Най-интересното е, че привържениците на конспиративните теории дори не са мнозинство. Съгласно последното проучване на Тренд през 2018 година, едва 14% от българите не вярват, че човек е стъпвал на Луната – т.е. положението не е фифти-фифти, нито дори 60 на 40, че и 80 на 20. Напротив, имаме работа с малцинство, но това е едно шумно малцинство, което държи да коментира и да се изявява – а Интернет му дава тази възможност. Тъй като именно този глас се чува най-вече в медийното пространство, а не гласът на учените и инженерите, които имат представа какво представлява една пилотирана мисия до Луната. Което е жалко. Нямам друг избор, освен да взема нещата в свои ръце и като популяризатор да се боря със заливащите ни щуротии – и то ясно и категорично, без заобикалки.

Какво казвате? Звуча крайно, трябва да говоря по-меко? Вярно е, че нашето Западно общество (мда, и ние се числим към него) е такова, че поощрява мекото говорене. Лошото е, че вече се е стигнало до етап, при който едва ли не се смята за преимущество да умееш да говориш меко във всеки един момент, на всяка цена, защото ако не го правиш, то все ще обидиш някого. А колкото по-меко говориш, толкова шансът да обидиш някого е по-малък и толкова повече вероятността да има спокойствие и мир е по-голяма. И така, вече не можеш да казваш всичко, което си мислиш. Все някой ще те погледне накриво. Все някой ще е недоволен. Е, аз съм недоволен – аз не съм доволен от цялата тази политкоректна атмосфера, която ми се налага изкуствено. На мнение съм, че желязото се кове, докато е горещо. Така е и в едно общество – трябва да има сблъсъци на идеи и на аргументи, за да има развитие.

Но да се върнем към въпроса за псевдонауката. Да вземем пример от великите западни популяризатори на 20-ти век. Когато става дума за истината, Айзък Азимов, Мартин Гарднър и дори сладкодумният Карл Сейгън не са имали меко говорене и не са били особено толерантни към псевдонауката [17]. Повярвайте ми, повече ми е приятно да говоря за това колко красиво изглежда Земята като бледа синя точка в червеникавото марсианско небе, отколкото да оборвам псевдонаука. Но пък Сейгън го е правил.

„Интелектуалните основи на астрологията бяха пометени преди 300 години и въпреки това тя се приема насериозно от много хора. Забелязвате ли колко лесно е да намерите списание за астрология? Практически всеки вестник в Америка има рубрика за астрология. Почти нито един няма седмична рубрика за астрономия. Хората носят астрологически амулети, проверяват си хороскопите преди да излязат от къщи, дори нашите езици имат някои астрологически белези“, това са думите на Карл Сейгън за астрологията [18]. Същият този сладкодумен, обичан от много българи популяризатор се е изказвал изключително остро относно астрологията.

Мнозина си задават въпроса – кога ще се появи нов Сейгън? Кога ще се появи нов Азимов? Кога ще има ново поколение популяризатори? Вече ги има! Едно от популярните лица през последните години е Нийл деГрас Тайсън, американски астрофизик, писател, научен коментатор и водещ на новите епизоди „Космос“. Изказът на Тайсън е също остър, когато става въпрос за псевдонаука. В началото на 2016-та година той се принуди да спори с рапъра B.o.B., който вярва, че Земята е плоска. „Това беше рядък случай, имам предвид да конфронтирам B.o.B., защото това не е едно от нещата, които по принцип правя“ – каза Тайсън. „Аз не си подбирам хора, които имат странни идеи, и не ги дебатирам. Като образовател аз виждам своята роля да обучавам хората как да възприемат природата, света и законите на биологията, химията и физиката. Ако те обуча да мислиш по научно грамотен начин, ти ставаш имунизиран към това да си мислиш неща от сорта, че Земята е плоска. Съответно си по-малко податлив към конспиративни движения, където данните са внимателно подбрани, защото хората вярват, че знаят какъв е отговорът. Те не разбират как функционират доказателствата. Разбират достатъчно, за да си въобразят, че го правят по правилен начин, но не разбират достатъчно да осъзнаят, че грешат. Аз не гоня хората, аз подгоних B.o.B., защото неговите фенове започнаха да ми пращат директно Туитове. Не би следвало астрофизик с докторска степен да ти дава аргументи, че Земята е сферична. Никога не бих искал моите квалификации да са такива, които подкрепят твърденията ми. Но той има 2,3 милиона последователи в Туитър и в своите туитове той казваше: „Това е проста физика. Физиката и математиката бяха тези, които ми дадоха тези резултати.“. В момента, в който той се позова на физиката и математиката, хората си мислят, че той го прави по правилен начин, а не че това е негова щура идея. Тук той пресече границата. Той е силно влиятелен, той го прави в името на науката и въпреки това прави такава груба грешка. Казах си следното: в една свободна държава можеш да вярваш в каквото си искаш, но ако имаш влияние над други хора, тези обикновени размисли могат да станат опасни“, категоричен бе астрофизикът [19].

Днес популяризаторите са навсякъде около нас и вие можете да станете такъв! Но за да се превърне един човек в популяризатор, е редно да притежава няколко качества – първо, да е на „ти“ с науката, а за тази цел е добре да има поне бакалавърска степен. Второ, да говори на достъпен език и да може да приковава вниманието на хората към себе си. Трето, да може да заема твърда позиция по някои въпроси, дори и да са трудни за възприемане от широката общественост. С други думи – популяризаторът трябва да прави науката достатъчно интересна, за да могат околните да се заинтересуват от нея, а не от псевдонауката. Карл Сейгън е станал велик не заради позицията си по въпроса за астрологията, а въпреки нея. Научните популяризатори в България (а и не само) следва да се справят с редица предизвикателства, поставени от ширещата се псевдонаука – започвайки с конспиративните теории, че Земята е плоска, че човек не е бил на Луната, и стигайки до твърденията, че от кладенците на Плиска извира чудотворна вода. Уви, трудно се оспорват легенди. Поради трудностите и предизвикателствата рядко учените влизат в спор с привърженици на легенди [20]. Но понякога е наложително това да се прави! Както казва д-р Фил Плейт: „Псевдонауката е като вирус. Ако е в малки количества, не е голям проблем, но когато стигне до определен праг, ще ни разболее“.

И въпреки всичко трябва да се подхожда мъдро. Като казвам „трябва да се прави“, имам предвид – трябва да се прави разумно. За огромно съжаление псевдонаучните теории не могат да бъдат оборени само с факти, колкото и разумно да бъдат представени. Има хора, които ще вярват само и единствено в това, което искат. И това, което е по-лошо – този тип хора сами се откъсват от реалността. Понеже вярват в това, в което искат, те са склонни да отхвърлят всяко едно доказателство, всеки един разумен довод под предлог, че е част от конспирацията. Когато спорят, те дори не се опитват да осмислят представените им аргументи. А напротив, целят да вдигнат шумотевица и да заглушат „отсрещната страна“. Най-доброто, което постигат в един телевизионен дебат, например, е да принизят разумните хора до тяхното ниво. Така че бих казал следното – да се спори с такъв тип хора е загубена кауза. Разумният човек, колкото и да е интелигентен и начетен в спора, е обречен да се превърне в пораженец, понеже никога няма да получи своя шанс да изложи становището си аргументирано. Затова усилията трябва да бъдат насочени в друга посока – не към „хардкор” псевдоучените, които няма да се трогнат от никой и от нищо, а към колебаещите се – иначе разумни хора, отворени към различното мнение, но объркани заради шума на тълпата и заради факта, че обикновено кресливите мнения са тези, които първо стигат до ушите. Тези разумни и колебаещи се хора притежават потенциала да отсяват фактите от плявата и да си формират добре аргументирано мнение.

Как бихме могли да разпознаем „хардкор“ конспиратора и псевдоучения от човека, който е отворен към това да разсъждава? Бих казал, че има два типа „хардкор“, а общото между тях е, че в никакъв случай не са готови да преосмислят позициите си в светлината на доказателствата. Първите са такива, които печелят активно от конспиративни теории. Те са тези, които пишат книги, щамповат тениски, печатат флаери, рекламират се в социалните мрежи. Някои от тях дори не вярват в пропагандираните от тях псевдонаучни лъжи, но ги разпространяват, защото имат финансова изгода от тях. А вторите са тези, които имат устойчиви философски, религиозни или политически възгледи, към които се придържат толкова крайно, че няма как да възприемат идея, противоречаща на тези възгледи. 

Прочетете цялата глава, след като закупите електронната книга от книжарница „Книгите“ (линк) или „Хеликон“ (линк). 

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/