КОГАТО
Когато градът ме залее с печал
и ме притиснат студените сенки
на сгради загубили блясък и слава
си пускам игривия, младия Моцарт
и с музика той ме спасява.
Когато градът заприличва на стара
загубила чара си вече жена
изпуснала своя последен тролей,
проиграла и шанса си сетен,
си пускам щастливия, младия Моцарт
и музиката му ме спасява.
