Свв. мъченици Ермил и Стратоник Сингидонски (Белградски)
Св. мученики Ермил и Стратоник
† 315 година
Честват се на 12 януари
Тропар на мъченици, глас 1
С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.
По-долу:
Житие на св. мъченици Ермил и Стратоник
Зетят на Константин Велики (306-337 г.) император Ликиний (311-324 г.), който водел негова сестра, имал зъдължението да охранява
долния Дунав от нашествия на варварите. Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.) си останал потаен езичник. Подир кървавото му сблъскване с
Константин през 314 г., което му струвало илирийските провинции, той открито продължил няколкогодишните жестоки гонения против християните. Още през 315 г. негови жертви станали
мъчениците Ермил и Стратоник.
Когато се намирал на р. Дунав и узнал за славата на християнския дякон св. Ермил, той заповядал да го заловят, бил го жестоко с железни пръчки и го хвърлил в тъмница. Воинът
Стратоник охранявал тъмницата. През нощта стражът видял как затворникът разговарял с един ангел. Тази гледка през тъмничното прозорче решила съдбата на Стратоник. Той повярвал в
Христа и станал приятел на св. Ермил.
На другия ден отново принуждавали с нови изтезания дякон Ермил да принесе жертва на боговете. Като наблюдавал неустрашимото мъжество на своя нов и непреклонен във вярата си
приятел, Стратоник не могъл да удържи сълзите си и те издали пред всички неговото обръщане. След като били жестоко измъчвани, двамата християни били удавени в реката. Телата им
били намерени на 18 стадии от Сингидунум, днешния Белград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на
Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Страдание на светите мъченици Ермил и Стратоник
При царуването на нечестивия и ревностен идолопоклонник Ликиний всички християни били застрашени от мъчителна смърт. Търсели ги по всички страни, градове и села. Ако някой
откриел християнин, донасял за него и така си спечелвал милост и големи почести. Затова, угаждайки на царя, всички започнали да търсят и преследват християните.
Веднъж, когато Ликиний седнал на трона и започнал съд, при него дошъл един воин и казал:
– Тук има християнин в дяконски сан на име Ермил. Той отдавна служи на Христа и се присмива над нашите богове и над тебе, царю.
Царят веднага заповядал да намерят и хванат Ермил. Когато при светия дошли царските пратеници, той се молел, вдигнал ръце към Господа, своя Бог. Като разбрал, че го водят на съд
и мъчение заради Христа, се зарадвал и тръгнал след войниците доброволно, сякаш отивал да приеме почести. Изпълнен с благородно мъжество, той застанал пред царя. Ликиний го
запитал:
– Кажи ни, наистина ли си християни, както чухме за тебе?
– Аз – отвърнал дякон Ермил – не само доброволно признавам, че съм християнин, но заявявам, че съм посветен пред невидимия Бог и Му служа в дяконски сан.
– Тогава стани служител и на нашите богове – казал царят.
На това предложение мъченикът с презрение отвърнал:
– Мисля, царю, че ти или си глух, или си безумен. Казах ти, че служа на невидимия Бог, а не на вашите идоли, които са видими, но не виждат нищо и не разбират какво означава да
бъдеш дякон. Ти се прелъстяваш, като ги смяташ за богове, а те са бездушен и глух камък и дърво, дело на човешки ръце, които заслужават повече присмех, отколкото поклонение.
Царят не могъл да слуша повече дръзките думи на мъченика и веднага заповядал да го бият по страните с медни пръчки и му казал:
– Не бъди дързък, Ермиле, почитай царя и принеси жертва на боговете, за да се избавиш от мъчения.
А светият като че не усещал никаква болка и се смеел над безсилието на мъчителя. После извисил глас и казал:
– Ти самият ще понесеш много рани и ще познаеш върху себе си страшната Божия ръка, задето си оставил своя Създател и се обръщаш към глухите и неми богове, а също за това, че и
други, сякаш завиждайки на тяхното спасение, искаш насила да хвърлиш в същата гибел.
После царят заповядал да затворят светия за три дни в тъмница, като се надявал, че той ще се опомни и ще се разкае за смелостта си. А мъченикът си казвал по пътя:
– „Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек“ (Пс. 117:6)? „На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори
плътта“ (Пс. 55:5)?
Когато влязъл в тъмницата, той рекъл:
– “Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се“ (Пс. 79:1-2)!
Господ не оставил Своя раб и пратил за негово утешение и укрепяване ангел, който се явил и казал:
– Ермиле! Бъди мъжествен, говори и не замлъквай, защото скоро ще победиш замислите на мъчителя и за страданието си ще получиш пресветъл венец свише.
Така Бог въоръжил воина си за подвиг и го препасал със сила, укрепил мишците му за борба и дал в ръцете му като че меден лък и щит за спасение.
След три дни царят отново го повикал на съд:
– Размисли ли? Ще принесеш ли жертва на боговете, за да избегнеш мъките? Или още си обзет от безумие и готвиш сам своята погибел?
Христовият воин мъжествено отговорил за слава на укрепилия го Господ:
– Царю! Вече ти отговорих, а ти трябваше да повярваш на думите ми и да не ме питаш повече. Аз имам Бог Небесен, с Него Единия живея, на Него съм готов да принеса в жертва самия
себе си и от Него очаквам да бъде мой помощник.
– Да видим дали ще ти помогне Онзи, Който живее на небето – възкликнал царят и веднага заповядал на шестима силни и жестоки воини да хвърлят мъченика на земята и да го бият без
пощада.
Светият търпеливо понасял мъчението, сякаш биели не него, и се молел на Бога:
– Господи Боже мой! Заради мене Ти си претърпял рани и удари при Пилат Понтийски. Укрепи ме в страданията, които търпя заради Тебе, прати ми сила да понеса мъките, та като бъда
участник в Твоите страдания, да стана участник и в Твоята вечна слава.
Докато се молел, внезапно се чул глас от небето:
– Амин, амин, Ермиле! След три дни ще се избавиш от мъките и ще получиш голяма награда за страданията си.
Този глас дал на светия голямо мъжество и сила, а мъчителите хвърлил в страх и трепет. Те паднали на земята и не можели да помръднат. Уплашил се и царят, но не пожелал да
признае Божията сила. По негова заповед светият мъченик отново бил отведен в тъмницата.
Тъмничарят, на когото било заповядано да го пази, се наричал Стратоник. Той бил таен християнин и приятел на Ермил. Сърцето му се съкрушавало, когато виждал мъките му, но в
душата си той се радвал на неговото мъжество и твърдост, макар сам да не се решавал да поеме такива страдания.
В тъмницата свети Ермил пеел:
– „Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша“ (Пс. 26:1)?
Озарила го небесна светлина и отново се чул глас, който го призовал мъжествено да претърпи страданията и обещал те да завършат на третия ден.
На другата сутрин царят отново заповядал да доведат мъченика пред съдилището. Той застанал пред него със светло лице, весел взор и с радост в сърцето. Мъчителят поклатил глава и
присмивайки му се, казал:
– Кажи ни, каква полза имаше от мрачната тъмница? Убедиха ли те страданията да се подчиниш на царския закон и да въздадеш на боговете подобаващите почести? Или трябва да измисля
нови мъчени против упоритото ти сърце?
– Мрачната тъмница – отговорил мъченикът – ме просветли: душата ми е спокойна, радостна и светла, което ми дава добра надежда, че ще получа бъдещата награда. И много се чудя
защо изобщо не се разпръсква мракът, в който си потънал ти и който скрива истината от твоите душевни очи.
Но въпреки че светият изобличавал заблудите му, Ликиний възкликнал:
– Ти очевидно не си способен на друго, освен да ми се надсмиваш поради своя невъздържан език, дързост и безумие. Отговори направо – ще принесеш ли жертва на боговете, ще се
подчиниш ли на заповедта, или ще се подложиш на заслужени мъчения?
– Царю, ти чу отговора ми – казал мъченикът – и повече няма да чуеш нищо от мене. Прави каквото искаш и изпълнявай каквото си намислил.
Разгневеният Ликиний заповядал да хвърлят светеца гол на земята и да го бият с пръчки по утробата. А светият се радвал в Христа и се молел, издигайки душевните си очи към Него:
– „Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш“ (Пс. 69:2)!
Търпението на светеца изпълнило с ярост мъчителя и той заповядал да разкъсат утробата му с железни остриета:
– Нека види – възкликнал той – вътрешностите си със собствените си очи.
А свети Ермил пеел:
– „Сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог“ (Пс.83:3). „Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и
с радостен глас Те възхвалят устата ми“ (Пс. 62:6).
Стратоник, като гледал нечовешките мъки на своя приятел, се разплакал.
Някои от приближените видели това и веднага донесли на царя:
– Тъмничарят Стратоник не крие своето участие в християнското заблуждение и приятелството си с Ермил, защото му съчувства и плаче.
Царят повикал Стратоник и попитал:
– Приятел ли си на Ермил?
А той, ученикът на истината, не пожелал да говори неправда, и като видял, че е време да извърши своя подвиг, се обявил за приятел на страдалеца и християнина, изобличил
бездушието на идолите и безумието на онези, които им се покланят, и прославил Единия Бог, Твореца на небето и земята. Разгневеният Ликиний заповядал да го съблекат и да го бият с
пръчки. А страдалецът се обърнал към своя приятел свети Ермил и му казал:
– Помоли се за мене на Христа, Ермиле, за да ми помогне твърдо и непоколебимо да опазя вярата и да надмогна мъчителите си.
Той убеждавал царя да се откаже от поклонението на слепите и бездушни идоли и да се страхува повече от наказанието на истинския Бог, защото „страшно е да попадне човек в
ръцете на живия Бог“ (Евр. 10:31).
Били светия дотогава, докато той не замълчал, изнемогнал от раните си. После царят заповядал да хвърлят двамата мъченици в тъмницата. Свети Стратоник се молел:
– „Господи, не спомняй предишните ни грехове“ (сравни Пс.78:8).
И двамата в един глас призовавали:
– „Помогни ни Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си“ (Пс.78:9).
В отговор се чул Божествен глас, който възвестил:
– Вие свършихте пътя, вярата опазихте и за вас е приготвен венецът на правдата (сравни 2Тим.4:7-8), който ще получите на сутринта.
Когато дошло утрото, Ермил бил отведен в съдилището и Ликиний го попитал:
– Ще принесеш ли жертва на боговете?
– Каквото ти казах преди – отговорил той, – това ти повтарям и сега. Гори и режи тялото ми, мъчи ме както искаш, защото съм навикнал да не се страхувам от ония, които убиват
тялото, а душата не могат да убият (сравни Мат. 10:28).
Мъчителят заповядал да го повесят на дървото и да режат с ножове тялото му. В жестоките мъчения светият непрестанно се молел:
– Бъди ми помощник, Господи, Спасителю мой!
И чул глас свише:
– Не бой се, Аз, твоят Бог, съм с тебе!
После царят осъдил свети Ермил да бъде удавен в река Истър (Така в древни времена се наричала река Дунав, бел.ре.). И започнал да увещава свети Стратоник да принесе жертва на
боговете.
– Иначе и ти, окаяни – казал той, – ще пострадаш подобно на приятеля си.
Блаженият Стратоник отговорил:
– Наистина ще съм окаян, ако послушам безумното ти повеление. Как мога да искам да живея, когато приятелят ми умря за Христа?
– Нима и ти искаш да умреш заедно с Ермил? – възкликнал Ликиний.
– Наистина желая това – отговорил светият,- защото истинските приятели трябва заедно да понасят и бедствията, и да се наслаждават на благата. А какво е по-приятно за нас от
страданията и смъртта заради Христа?
Като оставил всякаква надежда да постигне успех, царят осъдил и него на същото наказание – да бъде удавен заедно със свети Ермил.
Воините повели двамата свети мъченици към реката. По пътя те радостно пеели:
– „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“! (Ангелското благовестие при
Рождество Христово, Лука 2:14).
Когато воините ги довели при Истър, ги увили в мрежи и ги хвърлили в дълбоките води. Реката приела телата на светите мъченици, а небето вселило душите им в своите обители.
(Смъртта на св. мъченици Ермил и Стратоник била около 315 година, бел.ред.)
След три дни вярващите намерили на брега светите им тела и ги погребали близо до град Сингидон (Сингидон – днес Белград, град на десния бряг на Дунава, в
долното му течение, столица на Сърбия, бел.ред.). Положили ги в един гроб, защото всичко при тях било общо: изповеданието на Христа, тъмницата, мъченията, смъртта и
погребението, обща била и славата им на небето по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение
сега и завинаги и във вечните векове. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на
св. Димитрий Ростовски.
Виж също:
www.Pravoslavieto.com
