Добре познатите ни керамични плочки, използвани при полагането на външни и вътрешни стенни и подови облицовки, са в исторически план един от най-старите материали в строителството, който не само, че не губи своята актуалност, но и продължава да печели нови, ентусиазирани последователи в средите на дизайнери, строители и собственици на домове.
Класическо средство за изграждане на естетични, водонепропускаеми и устойчиви повърхности в баните, кухните, антретата и коридорите, керамичните плочки последователно навлязоха и в нови пространства – спални, дневни, търговски центрове и административни сгради, благодарение на иновациите в съвременните технологии на производство, както и на богатите им технически и естетически възможности, които правят възможен за изпълнение дори и най-амбициозния дизайнерски проект.
Стенните и подови покрития с фаянс, теракота и гранитогрес са сред най-често срещаните и функционални облицовки, използвани в строителството и интериорния дизайн. Поради своите многобройни предимства: лесна поддръжка, износоустойчивост, пожароустойчивост и голямо разнообразие от цветове, дизайни и размери, в редица случаи те са идеалните довършителни покрития.
Керамичните плочки обикновено издържат на влиянието на химически субстанции, като изключим концентрираните киселини, като материалите, от които се произвеждат са изцяло екологични по своя характер – основно глина, кварц и някои други примеси и минерални суровини. Важно тяхно екологично предимство е, че могат да бъдат рециклирани и са биоразградими.
В настоящата статия ще обърнем специално внимание на широко използваните в банята и в останалите пространства на дома керамични покрития, основните технологии на производство, предопределящи приложението и качествата им, включително съвременните технологични иновации, които доразвиват класическия им облик.
Технология на производство
Изработката на съвременните керамични плочки се получава в следствие от приложението на два технологични процеса – екструдиране и сухо пресоване, изпълнявано най-често с помощта на хидравлична преса. В зависимост от метода на производство и степента на поглъщане (абсорбция) на вода, изразено в проценти, се извършва и тяхната типова класификация.
Действащите международно признати стандарти определят техническите характеристки, към които следва да се придържат произвежданите стенни и подови плочки, като включват изисквания за стойностите по отделни технически показатели, които следва да бъдат покрити или надхвърлени от готовия облицовъчен материал, така че да бъде постигнато съответствие с приетия стандарт.
По този начин изпитването на готовите изделия включва тестове за определяне на техните основни технически характеристики като: размер и качество на повърхностния слой, поглъщане (абсорбция) на вода, устойчивост (на мраз, удар, химически влияния, петна), разширяване (топлинно и в следствие от влага), термо-шок, незначителни различия в цвета, абразивна устойчивост на повърхностния слой и в дълбочина, отделяне на елементи като кадмий и олово и др. подобни.
Действащият европейски стандарт, който определя основните термини и технически характеристики за керамичните плочки от най-високо качество е БДС EN 14411:2016. Своеобразна гаранция за успешното изпълнение на всеки един интериорен проект, както в банята, така и в останалите помещения на дома, е използването на керамика само от най-високо качество, която покрива всички технически и качествени изисквания за съответния продукт.
А сега ще се спрем малко по-задълбочено на отделните типове керамични плочки:
Фаянс (бикотура)
По своята същност плочките от вида бикотура представляват сухо пресовани и двойно изпечени керамични плочки, върху които е положена глазура. Този тип плочки намират приложение най-вече при интериорните облицовки за стени в банята, кухнята и офиса. На външен вид те се характеризират с малки дебелина и тегло и червено-кафяво оцветяване на основата.
Технологията им на производство изисква два етапа на изпичане – веднъж при създаването на основата на плочката и втори път – след като плочката е вече глазирана. Основата на плочката се произвежда от сухо пресована глина с червен цвят, която се поставя в стандартни формички и изпича в пещ при висока температура.
Характерни за този тип керамичен продукт е порестата структура на материала (висока порьозност) и високата абсорбция на вода от 10%. Бикотурните облицовъчни покрития се отличават с по-малка здравина, усточивост на удар и износване в сравнение с другите видове керамични плочки, което се дължи на тяхната тънкост – 5 мм до 7 мм.
Глазуреният слой, който се нанася върху основата на бикотурните плочки може да бъде гланциран или матов, като позволява създаването на голямо разнообразие от дизайни и модели, докато в същото време съхранява основата на изделието от проникването на вода.
Създаването на релеф по повърхността на плочката се постига по два начина – с помощта на специален валяк, който оставя нужните отпечатъци при нанасянето на течната глазура и преди нейното изпичане, или чрез поставянето на гипсови отливки върху основата на продукта, които след това се глазурират и изпичат във високотемпературна пещ.
Фаянсът, който познаваме подбре, представлява класически плочки от типа „бикотура“. Характеризиращи се с висока абсорбция на вода, по-малка здравина и ниска устойчивост на износване, този тип продукти са подходящи единствено за интериорно приложение под формата на стенна облицовка в банята, тоалетната, кухнята, мокрото помещение и др.
Теракота (монокотура)
При вида монокотура се прилага технологията на еднократното изпичане, при което глазурирането се осъщестява върху изсушеното предварително основно тяло на керамичната плочка. При този метод на производство глазурирането, извършвано с помощта на каолинова глина, пясък и багрилни вещества се нанася във вид на прах и пресова върху керамичното изделие.
Характерно за монокотурните плочки е използването на матово покритие при тях, тъй като гланцираният повърхностен слой предизвиква дефекти и несъвършенства по плочката в процеса на изпичане, които могат да влошат добрия ѝ външен вид.
Монокотурните плочки, за разлика от бикотурните, могат да бъдат полагани не само като стенно, но и като подово покритие, като някои от тези изделия имат и екстериорно приложение като облицовката на външни фасадни стени. Причината за това се дължи на тяхната по-голяма здравина и плътност, по-слабо пореста структура (ниска порьозност) и ниска до средна абсорбция на вода до 3% до 6%. В допълнение, те са износоустойчиви, удароустойчиви и по-слабо податливи на влиянието на химически вещества.
Теракотата представлява класическа керамична плочка от типа „монокотура“, която се характеризира с ниска до средна абсобция на вода, по-голяма здравина и устойчивост на износване, което я прави особено подходяща за полагане като подова настилка в бянята, тоалетната, кухнята и мокрото помещение.
Гранитогрес (порцеланова плочка)
Гранитогресът, известен още като „порцеланова плочка“ в Западната култура, представлява подобно на типа „монокотура“ еднократно изпечена керамична плочка, съставена от два вида глина с различна степен на пластичност и съдържание на каолин, кварцови пясъци и други минерални съставки. След разбъркване, готовата глинена смес се пресова при натиск от 400 до 500 кг/см2, след което се изпича във високотемпературна пещ при 1200 до 1300 °C до получаването на монолитен продукт.
Характерно за гранитогреса е, че има много ниска абсорбция на вода – до 0,5%, като в същото време се отличава с голяма здравина, висока устойчивост на износване, удар и деформации, както и висока толерантност към резки климатични и температурни инверсии.
Първоначално, порцелановите плочки от този вид са разработени в Италия през 80-те години на 20-ти век, като са намирали приложение най-вече като подово покритие на местата с интензивен трафик – търговски центрове, административни сгради и офиси, гари, метростанции, хотели, производствени халета. Предназначението им е било да издържат на повишеното натоварване и износване, характерни за подовете на този тип публични сгради и пространства.
Понастоящем, практически не съществуват ограничения при полагането на гранитогресните плочки, както в екстериора, така и в интериора на дома – под формата на различни стенни и подови облицовки в банята, тоалетната, кухнята, всекидневната, мокрото помещение.
Съществуват 5 различни вида гранитогрес в зависимост от метода на производство, като всеки от тях се отличава с различни визуални, технически и естетически качества, които предопределят и приложението му в интериорния дизайн и строителството. По този начин сред видовете гранитогрес се нареждат: технически гранитогрес, глазиран гранитогрес, полиран гранитогрес, матиран и структурен (релефен) гранитогрес.
Сред всички тях с най-добро приложение като подова настилка в интериора на банята, тоалетната или мокрото помещение у дома е матираният гранитогрес. Причината затова е, че поради своята по-грапава повърхност при него намалява значително риска от подхлъзване, когато е навлажнен или мокър, което го прави много безопасен.
Сред останалите му полезни качества се нареждат значително по-голямата здравина и устойчивост на износване и удар, които се дължат на процеса на производство, при който порцелановата плочка е подложена на по-малко на брой манипулации (като полагане на глазура или полиране, например).
Допълнителен плюс е това, че матираната повърхнина не може да бъде надраскана, което я прави особено подходяща за полагане като подова настилка в бани и тоалетни с интензивен трафик (в офиси, търговски центрове и други обществени сгради). Матираният гранитогрес позволява, също така, особено успешно да бъдат имитирани текстурите на натурални материали като дърво, камък, текстилна тъкан и други.
