Научен пробив: земни скали от най-древната епоха могат да се намерят на Луната!

1
218
Добави коментар
redbul80
redbul80

На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд разгръща научна апаратура на Луната по време на мисия „Аполо 14“ през 1971 година. Photo credit : NASA

25 януари 2019 г. 23:20 ч.

Светослав Александров. Ако има нещо, което е извън всякакво съмнение, то е, че Земята е много древна. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните намерени скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има малки кристали от минерал, наречен циркон, които се определят на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса метеорити се датират на 4.6 милиарда години – те са останки от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, изследователите смятат, че нашата планета е на възраст от приблизително 4.5 милиарда години.

Историята на Земята може да се раздели на следните епохи: Хадейска (най-древна) – между 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска – между 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска – между 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска – между 252 и 541 милиона години, Мезозойска – между 66 и 252 милиона години и Ценозойска – от 66 милиона години до наши дни. 

От всички тези епохи най-неясна е Хадейската – като изключим мъничките цирконови минерали, практически няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят – Земята се е променила до неузнаваемост през тези милиарди години благодарение на тектоничната активност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили почти всичко от най-ранния геологичен период. 

Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската епоха. Вероятно не търсим там, където трябва. Учените знаят, че съвсем в началото след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и резки промени. Някога тя е била много по-близо до Земята. В периода на активното бомбардиране от метеорити е възможно земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхност. При липсата на съществена активност, Луната може да е съхранила тези реликви. 

Има ли наистина на Луната скали от Хадейската епоха?

Изследователски екип, ръководен от Джереми Белучи, започва да търси отговора на въпроса сред скалите, донесени на Земята от астронавтите на програма „Аполо“ в периода между 1969 и 1972 година. Усилията на учените се увенчават с успех. Те откриват фрагмент от 2 грама, съставен от кварц, фелдшпат и циркон – минерали, които се намират на Земята в голямо количество, но са необичайни за Луната. Химичният анализ на фрагмента показва, че той е кристализирал в окислена система при земни температури, а не при суровите условия, типични за естествения ни спътник. Доказателствата сочат, че този малък фрагмент е бил изхвърлен от земната повърхност преди около 4 милиарда години и е попаднал на Луната, където се е смесил с други, вече типични за лунната повърхност вещества, след което достигнал до наши дни.

„Това е изключителна находка, която ни помага да нарисуваме една по-точна картина на древната Земя и на бомбардировката, която е модифицирала планетата ни в зората от нейното съществуване“, съобщава изследователят Дейвид Кринг.

Възможно е обаче учените да грешат – съществува вероятност фрагментът да не е със земен произход. В такъв случай той би могъл да е кристализирал дълбоко в лунната мантия, където химичният състав е по-различен. 

При всички положения има още работа по лунните скали, донесени от астронавтите на програма „Аполо“. На Земята са доставени общо 380 килограма скален материал и лунен грунт, които са истинско научно съкровище. Видно е, че в научен аспект програмата все още не е приключила. Днес лунните проби се изучават с все по-мощни прибори, а учените правят все по-сериозни открития. И това е само началото – китайците също изучават Луната днес посредством спускаемата мисия „Чанг’e 4“, а до края на 2019-та ще изстрелят още една роботизирана експедиция, която ще вземе нови проби, ще излети от лунната повърхност и ще достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ. В бъдеще, когато има други роботизирани и пилотирани експедиции до Луната и до други региони на Слънчевата система, ние ще научаваме все по-подробна информация за най-ранната еволюция. 

За повече информация: НАСА

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/