Веселин Марешки превъртя Евроизбори 2019 с извънреден принос към изкуството на ГМО-коалициите. Лидерът на „Воля“ бръкна смело в черната кутия с живи изрезки от партийната система, и извади шепа отбрани миниатюри с потенциал за хибридна селекция.
На идеологическо ниво коалицията „Воля – Българските родолюбци“ напомня на резултат от изначално сгрешен научен експеримент, закрепен на крака с помощта на канап, пирони и велкро.
Краен антиевропейски национализъм в стил „Льо Пен“ е комбиниран със социалдемократическа (по заглавие) платформа. Парче от фрагментираното до безкрайност земеделско наследство, което доскоро красеше ревера на БСП, е съчленено в обща форма с дясно-либерална абревиатура.
На това отгоре е отправяна покана за участие и към СДС, чието ръководство все пак е предпочело да запази лице, отколкото да влиза в коалиция с партии с „идеологически и геополитически различия“.
Идентичността, която „Българските родолюбци“ претендират да защитават на Евроизбори 2019, май е единственият елемент, който видимо липсва в новата коалиция.
Процесът на разпад се задейства само няколко часа след анонса за създаването й. Ако съгласието около идеята за общо явяване на изборите е било договорено на ниво „лидери“, то се оказа неприятна изненада за част от съпартийците им. Касим Дал, който основа НПСД преди 7 години, свали доверието от председателя на партията Орхан Исмаилов в деня, в който той брандира листата на Марешки с логото на неговата „народна партия“.
Дори режисьорът Евгений Михайлов, който през 2017 г. изненадващо се яви като кандидат-депутат от НПСД-ДОСТ, остана изумен от готовността за коалиции всякакви у доскорошните си партньори: „Орхан Исмаилов – „натовския“ зам.-министър на отбраната – влиза в коалицията, която е за напускане на НАТО и против покупката на F-16?“.
На практическо ниво, обаче, създаването на „Воля – Българските родолюбци“ има много повече логика.
Колкото и да е изненадващо, всеки от отделно взетите „несъвместими“ фактори в съюза има предистория на обща политическа активност с поне един от останалите си нови коалиционни партньори.
Веселин Марешки („Воля“) и Кольо Парамов („Обединена социалдемокрация“) са се явявали заедно на парламентарни избори през 2013 г. И Орхан Исмаилов, и Спас Панчев заемаха постове във втория ешелон на администрацията по време на Тройната коалиция. И двамата са били зам.-министри на отбраната, макар в различни правителства.
Партиите на Панчев и Парамов бяха „малки“ партньори на БСП по едно и също време, докато Михаил Миков се опитваше да стабилизира левицата. И двамата са били депутати с мандата на БСП, макар и в различни периоди.
В момента Веселин Марешки и Спас Панчев (независим след изключването от ПГ на БСП през 2018 г.) са народни представители в 44 Народно събрание, като много често се оказват в позиция да крепят или кворума, или мнозинството.
Слабите електорални резултати не са притеснителна новина за когото и да е от участниците в общата листа. В зависимост от събраните гласове на Евроизбори 2019, независимо от крайната им сума, коалицията може да прокара пътя за втори опит наесен – по време на местните избори, когато всеки може да прелее локалното си влияние към общия резерв.
С едно наум: всички подобни внезапни смески имат склонност към също толкова внезапно разпускане в най-неочаквания момент. Достатъчно е да си спомним за коалицията „Яне Янев – В. Марешки“ (a.k.a. „Ярешки“), която дори не доживя парламентарния вот през 2013. Ето това вече щеше да бъде спектакъл…
