Няма-няма току кацне някой руски самолет във Венецуела, няма-няма току блокират банковите сметки на самопровъзгласилия се президент на Венецуела… А, бе, какво става в тая Венецуела? Нали им дигнаха заплатите до две щайги магданоз, какво искат тия? Интересни са руските интереси във Венецуела. Откакто Русия назначи Доналд Владимирович за президент на САЩ, вече по целия свят са възможни милувките на руската мечка, която те пази. Но и в даден момент те гази.
“По време на студената война Москва подкрепяше латиномариканските леви, защото наивно смяташе, че бъдещето е на комунизма. Още по цинично в днешни времена Кремъл подкрепя латиноамериканския ляв лагер, тъй като е наясно, че той ще претърпи провал. Драматичното положение, на което сме свидетели във Венецуела, където диктаторът Николас Мадуро се е вкопчил във властта, подкрепян от Русия, а Западът обявава за легитимен президент лидера на опозицията Хуама Гуайдо, е първата голяма криза в новата ера на конкуренция между великите сили”, пише Уолтър Ръсел Мид в коментар, публикуван в “Уолстрийт джърнъл”. “Защо Русия подкрепя Мадуро? Поради значимостта на региона за глобалните енергийни пазари. От гледна точка на Русия Мадуро и неговият провалил се социалистически режим е подарък, който продължава да носи полза. Запасите от нефт на Венецуела са по-големи от тези на Саудитска Арабия, макар през декември миналата година да е добивала едва по 1,15 милиона барела в денонощие или една трета от добива по време на пика на добив в страната. Добивът продължава да спада. Точно това е от огромна полза за Русия. Подобен спад на добива на нефт в глобален мащаб свива предлагането на нефт и поддържа по-високи цени на енергоресурсите, от които зависи властта на Владимир Путин”, е мнението на автора.
Освен това Москва се надявала, че влошаването на социалното и политическо положение във Венецуела ще провокира регионална криза, която ще погълне цялото внимание на САЩ и ще намали стремежа на Вашингтон да участва в събития в по-отдалечени точки на света. Същевременно кремълските олигарси и руските оръжейни търговци се надявали на крупни сделки с корумпирания режим във Венецуела. “Точно енергетиката превръща Латинска Америка в привлекателна точка за Русия. Непрестанният ръст на добив в САЩ и Канада подкопа усилията на Русия и ОПЕК да влияят върху цените на суровия петрол. Аржентина слага началото на усвояването на запасите си. Мексико, страната вносител на природен газ, може да се превърне в ключов износител. Бразилия, която през 2016 г. надмина Венецуела и се превърна в най-крупния производител на нефт в Латинска Америка, също започва да експлоатира залежите си в шелфа. Бъдещето на Венецуела, Русия и страните от ОПЕК изглежда мрачно”, се посочва в публикацията.
Според автора Москва виждала бъдещето на Латинска Америка с популисти, заобиколени от свои корупмирани приближени и провалена икономическа система. Още по-добре било, че така ще се увеличат външнополитическите, но също и вътрешните проблеми на САЩ. “В Грузия, Източна Украйна и Сирия Путин се противопостави на Запада. Окрили го мекият и колеблив отговор на САЩ, а политиката на руския президент спрямо Венецуела нанася удар срещу САЩ в най-близката й чужбина. От гледна точка на Путин оцеляването на режима на Мадуро въпреки чичо Сам (САЩ- б. р.) не е единствения добър изход. От полза за интересите на Русия ще е затъването в хаос и раздирана от граждански конфликти Венецуела, където добивът на нефт продължава да спада, а гражданите й бягат в съседни държави, както и скъпостроващата и противоречива кампания на САЩ за вмешателство», прогнозира Уолтър Ръсерл Мид.
