Как да сме щастливи от малките неща?

1
167
Добави коментар
Betta
Betta

Можем ли непрекъснато да сме щастливи? Очевидният отговор е не. Трябва сами да си направим условия за малко щастие всеки ден. Нужни са само няколко условия.

Първото условие е да престанем да бъдем работохолици, защото напълно ще се откъснем от усещането за щастие. Ще се чувстваме удовлетворени, доволни, че пак сме свършили най-много работа, оценени, може би ?!, от шефовете, но не и щастливи. Ако искаме малко щастие всеки ден, нужно е време за себе си, за семейството ни, време, което да прекараме с любими приятели в отпускаща обстановка. През зимата можем да се почувстваме в покой и хармония пред горящата камина, с чаша вино в ръка, а през лятото някъде навън в парка в топлата вечерна атмосфера.

Второто условие е да нямаме прекалени очаквания, което не означава, че не трябва да имаме големи мечти и планове. Но днес и сега щастието може да означава топла стая, хубава книга, тиха музика, меко одеяло. А утре усещането за хармония може да е вече друго нещо – среща с добър приятел на чаша ароматно кафе, приятен разговор, смях от сърце, лекота в душата. Големите мечти и амбиции също носят удовлетворение, но те не идват веднага и по поръчка. За тях се работи дълго и упорито. Понякога, даже, след като ги постигнем, се питаме дали това искахме най-много или оставаме леко разочаровани, че не изпитваме върховното щастие.

Третото условие е да бъдем здрави физически и психически. За това също трябва да се потрудим по малко и по-често. Пушенето вече не е модерно. Не е нужно да се пуши, когато сме с приятели някъде. Не е нужно да се напием, за да сме щастливи, макар че много младежи мислят, че това е задължително условие. Всеки сам избира! Но след много цигари и алкохол, следват дни на пълно изтощение и отвратително настроение. Вместо кратко щастие, получаваме нещо друго, далече от очакваното изживяване.

Четвъртото условие е да се чувстваме близки със семейството си. Може родителите ни да са далече, но връзката с тях не трябва да се прекъсва. Не трябва да се отдалечаваме от братята и сестрите си, бабите и дядовците ни. Тези близки и мили отношения ни дават чувството на принадлежност към хора, които ни обичат заради самите нас, такива, каквито сме. Прощават ни глупостите, които сме правили и ни подкрепят и обичат. Наистина са щастливи онези хора, които имат подкрепата и обичта на семейството си. Само този, който е загубил най-близките си, може да разбере каква велика ценност е доброто и обичащо семейство.

Миговете на щастие зависят само от нас. Можем да си създадем условия, за да се почувстваме хармонични, доволни, в покой. Можем да го правим всеки ден или когато поискаме. Всичко зависи от нас!