В края на 19 век се случва нещо, което ще промени живота на хората – изобретен е телефонът. Това, което убягва на инженерите е чудото на подземното окабеляване. Поради техническите ограничения по това време, всеки телефон е изисквал собствена физическа връзка към телефонната централа. Там, обажданията са се управлявали ръчно от оператор.
Резултат от всичко това е изграждането на сложни и доста грозновати кули, към които са свързани стотици до хиляди телефонни линии.
В Швеция, основната телефонна централа е Telefontornet – огромна кула, построена през 1887 година, която свързва около 5 500 телефонни линии.
От историческите снимки на кулата, лесно можем да разпознаем абсурдността и опасността на цялото начинание, особено през зимните месеци. Всичко, което би могло да се обърка – се обърква…
От силните ветрове до ледените бури и пожари, мрежата е била изключително уязвима към променящите се външни условия. За щастие, технологиите са се развили толкова бързо, че до 1913 година, кулата е изведена от експлоатация в полза на много по-опростена технология – подземно окабеляване.
Това, което е останало от кулата се е превърнало в забележителност, до 1953 г., когато кулата се възпламенява. Огънят унищожава централата и се налага нейното демонтиране.
По онова време, телефонните услуги са били скъпо удоволствие, съответно само богатите са можели да си го позволят.
В Швеция, първата обществена телефонна централа е открита от Bell Telephone Company. Първоначално, централата е имала само 121 абонати. Телефонната компания е таксувала абонатите си с между 160 и 280 шведски крони, в зависимост от местоположението на абоната и разстоянието до обратната връзка.
Това се равнява на заплащането на абонаментна такса от 9 000 до 16 000 крони ( между 1 100 и 1 966 щатски долара), в днешна стойност.
Сетланс / rarehistoricalphotos
