Нивото на нашата отговорност!
Нивото на поемане на отговорност значително се е понижило според мен. Мисля така, защото виждам всекидневно егоизмът и надменно отношение бликащи от хората. Млади хора (на по 20-30г.), а акъл като на дете. Постъпки присъщи за децата, но изпълнени от хора, които вече трябва да са готови да мислят за поколение, си е доста жалко. Не изпитват чувства на вина, нито допускат, че има някаква вероятност да правят грешка след грешка. Налице е постепенна деградация в развитието на следващите поколения.
Дали от новите зависимости като социалните мрежи и компютърни игри или от слабо възпитание не знам, но последиците никак няма да са добри като цяло за нацията ни. Все по-голям процент от младите се вълнуват от всякакъв ти опиати и веселия, но не и да се замислят за своето бъдеще. Продължение на обучението, в който и да е университет се свързва не с учене, а с възможността за поредните организирани партита и посещения по дискотеки. Има все по-големи признаци за неизживяно детство.
Лошото е, че това неизживяно детство е „сляпо“ подкрепено и от техните родители. Те работят и гледат да подпомагат на своите деца в тяхното обучение, но са заслепени и не искат да разберат истината за развитието им. Успокоени, че вече са пълнолетни и готови да поемат отговорност за постъпките си, родителите не искат да забележат, че продължават да отглеждат едни деца, големи деца. Деца, които им е доста угодно да се правят на жертви и да имитират колко много ги смазва тази система на учене. Опитват се да предизвикат съжаление и да си „отмъкнат“ още малко свободно време за купони пред това да учат и да си търсят работа.
Този стандарт на живот на днешните студенти е толкова разпространен, че се чудя дали не е станал като неписан закон. Всички са едни мъченици на образованието и все нямат достатъчно време да се подготвят за изпити (но време за вечерни купони по общежития и дискотеки все се намира). Точно в тази възраст (на около 22-25 години), къде случайно или не понякога се поражда и нов живот. Дали целта е да се вземат помощи за бременни студенти (съответно родители) или някъде не е издържала „гумата“ не може да се знае, но е факт, че нов живот се появява.
И сега същите описани от мен личности поемат по един сериозен път към отглеждането на дете. Изключение правят тоталните егоисти. Всичките те, които на първо място е кариерата и живота. За тях никога не е удобен момент за отглеждането на дете. Според мен просто не им стиска и всичко е оправдание. Те са наясно, че по този начин трябва да се лишават не от едно и две неща. Те не са готови, защото не са се реализирали и не са натрупали „богатство“. Такива хора никога няма да са готови по простата причина, че в ума им нещата изглеждат като вихрушка. При тях е налице невероятния индивидуализъм.
Факт, да бъдеш родител си е призвание, това е най-важната „професия“. Като всички професии и при тази го има момента на учене, но тук ученето е до живот. С оставянето на децата при баби и дядовци и техните думи „аз колко неща съм видял и съм ви отгледал“ само попадате в клопката на поколенията. Да отгледали са ни, нека бъдат живи и здрави. Но нещата не са същите както от преди 20 години. Тогава правилата, начина на живот е бил различен. Често се вижда безотговорността на родителите. Много от тях го дават по инерция и каквото стане… Ядене в 23:00ч. и даване на десерти като вафли не мисля, че е едно от най-правилните неща. Оставят възпитанието на телевизори, телефони и компютри. И това със сигурност някой ден ще даде своето отражение!
***Всичко описано от мен по-горе си има и своите изключения. Не може всичко да се слага под общ знаменател. Това тук си е мое лично виждане и реших да го споделя!
Прочетете още:
► Нашите деца
Снимка: pixabay.com
