ВЕЧЕРНО
Там на самия връх,
опрели рамо в рамо,
в запаления хоризонт
вървят по огнената линия
в самия край на старата гора
смълчани борове високи.
И виждам от зелените им длани
как с тихи вопли падат
шишарките запалени на часовете.
Мълчанието ми е клечката с която
запалва залезът вечерното небе
и облаци на позлатените си лири
най-нежната мелодия засвирват.
Един щурец, доволен от деня си,
приглася тихо скрит в тревата.
А вечерта след стъпките ми леки
притичва в изнемога
захваната за дългата ми дреха
по топлата пътека към дома си.
