Две бели гълъба в черната нощ. Летяха над морето, а имаше буря. Вятърът ги блъсна към една скала и той остана там със счупени криле.
А тя си отиде и го остави да чака своята последна зора. Единствено само намерил е сила. да се оплаче на любимото море.
Кажи и море, че я обичам още за своята зла съдба не виня я. А нима се любовта сега така поделя аз да умирам, а тя да живее.
Той не иска зората да чака. Той не иска слънце да изгрее. От високата стена се гълъбът хвъря. На любимото море в синята бездна.
А този живот си продължава. Нова зора над морето се буди. Единствено само истината остава, че птиците като хората любят.
