На снимката: вътрешността на космическия кораб „Крю Драгън“, който утре ще се отправи към Международната космическа станция. Вляво: манекенът Рипли (кръстен на героинята Рипли от „Пришълецът“). Photo credit : SpaceX/Elon Musk
1 март 2019 г. 22:00 ч.
Светослав Александров. Ако всичко мине по план, най-рано утре, на 2-ри март в 09:49 ч. българско време, ще излети за пръв път космическият кораб „Крю Драгън“, който е специално предназначен за превоз на хора до орбита. Ако тази дебютна мисия в роботизиран режим е успешна, САЩ ще скъса със зависимостта си от Русия за доставката на астронавти до Международната космическа станция. По време на следващата мисия, някъде през лятото или есента, на борда на „Крю Драгън“ ще се отправят и хора.
Предстоящият полет на „Крю Драгън“ ще се случи близо осем години след пенсионирането на програмата „Космическа совалка“ на НАСА. Осем дълги години на изморително чакане. Но защо отне толкова време на американската космонавтика, за да се съвземе? В тази статия ще ви разкажа причините за това.
1. Програмата за развитие на комерсиални космически кораби CCDev (Commercial Crew Development) започна твърде късно
Първата стъпка в рамките на CCDev бе предприета през 2010 година – едва няколко месеца преди последния полет на совалка. Тогава НАСА раздаде $50 милиона на пет компании, за да проведат чисто концептуални проучвания за създаването на пилотирани кораби. Реалният избор на двете фирми СпейсЕкс и Боинг от НАСА обаче стана факт едва на 16-ти септември 2014 година, повече от три години след последния полет на совалка.
Защо CCDev започна толкова късно? Не можеше ли няколко години по-рано, а не чак през 2010 година? За хората, които не са запознати със скорошната космическа история, положението е абсурдно – все едно се сетили „пред Великден в събота“. Но отдавнашните читатели на КОСМОС БГ със сигурност си спомнят за програмата на Джордж Буш „Съзвездие“ (2005-2009 г.), в рамките на която НАСА създаваше пилотирана ракета „Арес 1“ за превоз на хора до орбита и тежкотоварна ракета „Арес 5“ за полети до Луната. След като предишният президент на САЩ Барак Обама встъпи в длъжност през 2009 година, той назначи комисия да разгледа прогреса на „Съзвездие“. Т.нар. „Августинова комисия“ констатира, че програмата може да проработи, но за нейната реализация са необходими милиарди долари – бюджет, аналогичен на този от епохата на „Аполо“, с какъвто НАСА не разполага. Затова Обама прекрати „Съзвездие“ и остави пилотираната космонавтика до орбита изцяло в ръцете на частните компании.
2. Програмата за развитие на комерсиални космически кораби не беше достатъчно финансирана
Дори и след като програмата CCDev през 2010 г. бе приведена в ход, тя стоеше дълго време без адекватен бюджет. Всяка година НАСА изискваше увеличение на парите за създаването на нови пилотирани космически кораби и всяка година Сенатът и Камарата на представителите отказваха да вложат тъй нужните средства.
Днес американските политици обичат да говорят за необходимостта от скъсване на зависимостта от Русия за превоз на астронавти, което отново кара хората да се питат защо не се сетиха навреме. Но влошаването на взаимоотношенията между САЩ и Русия настъпи едва след 2014 година, след кризата в Украйна и анексацията на Крим. Преди това американците считаха руснаците за надежден партньор – не без основание. Русия помогна на САЩ да превозва астронавти до МКС в периода между 2003 и 2005 година, когато НАСА се възстановяваше след катастрофата на „Колумбия“. Надеждата на американската космическа агенция бе, че руснаците ще съдействат отново и след 2011 година, когато совалките бъдат изведени от експлоатация. Но след като през 2014-та година каруцата се обърна, Западът наложи санкции на Русия и тогавашният вицепремиер Дмитрий Рогозин (днес шеф на Роскосмос) започна да намеква, че може и да лиши американските астронавти от места на борда на „Союз“, стана ясно, че така не може да продължава вечно.
3. Както Боинг, така и СпейсЕкс преминаха през сериозни технически затруднения
Независимо от късния старт на програма CCDev и недостатъчното финансиране, НАСА се надяваше, че двете избрани компании ще наваксат бързо и ще започнат скоро да провеждат пилотирани стартове. Надеждите бяха продиктувани най-вече от това, че Боинг, като част от консорциума United Launch Alliance (ULA), разполага с готова ракета-носител „Атлас 5“, а пък СпейсЕкс още през 2012 г. придоби опит за доставка на товар чрез кораби „Драгън“ до Международната космическа станция. Боинг просто трябваше да създаде кораб за тази ракета, а пък СпейсЕкс да модифицира „Драгън“-а и да го превърне „Крю Драгън“. Но и двете компании се сблъскаха с технически пречки. При Боинг настъпиха проблеми с акустичното натоварване на корабите „Старлайнър“. СпейсЕкс преживя авария в края на 2016 година – по време на зареждане с гориво ракета „Фолкън 9“ експлодира на стартовата площадка. Бързо стана ясно, че нито една от двете компании няма да е готова за дебютно изстрелване през 2017 година. Полетите на „Крю Драгън“ и „Старлайнър“ се изместиха за след 2018-та година.
4. Тежката бюрокрация на НАСА
Може би най-сериозният проблем на НАСА е, че е затънала в бюрокрация, подобно на останалите американски държавни агенции. Освен това агенцията е преживяла две много тежки аварии през годините – на „Чалънджър“ през 1986-та и на „Колумбия“ през 2003-та, които нанесоха сериозен удар върху репутацията на агенцията. Не е чудно, че ръководството на НАСА се опитва да предотврати всячески възможността за нов провал на пилотирана мисия.
И ако по времето на програма COTS, която доведе до създаването на корабите „Драгън“ и „Сигнус“ за доставка на провизии до МКС, НАСА само задаваше изискванията си към частните фирми СпейсЕкс и Орбитал и накрая се превръщаше просто в клиент на крайния продукт (т.е. закупуваше кораби), при CCDev този модел бе напълно изоставен. Американската космическа агенция започна да се намесва активно във всяка стъпка при разработката на новите пилотирани машини и да диктува как те да бъдат построени. Илон Мъск планираше „Крю Драгън“ да се завръща от космоса посредством ретроракети – това щеше да даде способност на кораба не просто да е такси за превоз на хора до околоземна орбита, но да е истински междупланетен кораб, способен да каца на Луната и Марс. НАСА сметна, че ретроракетите добавят допълнителен риск и ръководството на агенцията настоя да се каца с парашути, каквато е установената практика от епохата на „Аполо“. И това не удовлетвори бюрократите – те казаха, че кацане с три парашута е рисковано и трябва да се добави за всеки случай още един, четвърти. От СпейсЕкс клекнаха пред това искане и внедриха четвърти парашут. Комисията по безопасност сега пак не е доволна и все още мрънка, че компанията на Мъск трябва да предприеме допълнителни мерки, за да докаже безопасността на системата за кацане. Даже утрешният полет на „Крю Драгън“ е допуснат с едно условие – че до времето на втория полет, когато вече ще има хора на борда, парашутните проблеми трябва да бъдат разрешени.
Хубавото е, че нещата се случват и лека-полека навлизаме в бъдещето. Това става по-бавно, отколкото ни се иска, но въпреки това космонавтиката напредва.
Да пожелаем успех на СпейсЕкс при дебюта на „Крю Драгън“!
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
