На снимката: лунният модул „Спайдър“ от мисия „Аполо 9“ по време на изпитанията си в околоземна орбита. Photo credit : NASA
3 март 2019 г. 08:40 ч.
Светослав Александров. На 3-ти март 1969 г. от космическия център Кенеди излита ракетата „Сатурн“ с пилотирания космически кораб „Аполо 9“ и астронавтите Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. Тримата летят в околоземна орбита на десетдневна мисия.
„Аполо 9“, подобно на изстреляната през октомври 1968 г. експедиция „Аполо 7“, принадлежи към т.нар. „забравени“ космически мисии от програмата „Аполо“ – т.е. мисии, които не са летяли до Луната. Но без тях големият скок на Нийл Армстронг никога нямаше да стане реалност. „Аполо 9“ представлява пълното изпитание на изцяло окомплектован кораб за лунeн полет. Макар че астронавтите не напускат предела на околоземна орбита, те успяват да проведат тестове на лунния модул в космически условия.
Има много неща, които могат да се объркат по време на пилотиран полет до Луната и да застрашат живота на астронавтите. След навлизането на кораба в окололунна орбита, спускаемият апарат трябва да се разкачи от командния модул, да кацне на лунната повърхност, да излети и да извърши повторно скачване. Неуспех при скачването след престоя на повърхността ще обрече първопроходците на сигурна гибел. По време на мисия „Аполо 9“ са извършени тестови скачвания и разкачвания, които доказват, че хардуерът е годен за предстоящите задачи.
Астронавтите Швейкарт и Скот излизат на космическа „разходка“, за да извършат критично изпитание на скафандрите. При предходни излизания в открития космос костюмите на астронавтите са били свързани с космическите им кораби. Скафандрите от епохата на „Аполо“ са от ново поколение – те имат свои собствени животоподдържащи системи, съответно са напълно независими. Извънбордовата дейност се оказва по-кратка от първоначално планираното, тъй като Швейкарт се разболява от „космическа болест“ и поради това тестовата му програма е съкратена.
Непоносимостта на организма на Швейкарт към космическите условия се явява основна причина той да не бъде назначен като дубльор на „Аполо 12“ и член на основния екипаж на „Аполо 15“, поради което астронавтът никога не стъпва на Луната. Мисия „Аполо 9“ остава единственият космически полет на Швейкарт.
Дейвид Скот, който няма такива проблеми, е назначен за командир на „Аполо 15“ и се превръща в седмия човек, който стъпва на Луната. След завръщането си обаче астронавтът се забърква в скандал – оказало се, че той и неговият екип са занесли на лунната повърхност около 400 пощенски картички тайно, без да информират НАСА. Скот заедно с другите участници от „Аполо 15“ Алфред Уордън и Джеймс Ървин завъртяли бизнес с върнатите от Луната картички и спечелили голяма сума пари. Ръководството на НАСА научило и публично порицало астронавтите, а случаят бил отразен широко в медиите. Естествено, последствието за тримата е ясно: те никога не били допуснати до нова космическа мисия.
За Джеймс Макдивит „Аполо 9“ е втори и последен космически полет. Преди това той е бил командир на „Джемини 4“. Макар Макдивит никога повече да не полита в космоса, на Земята той се издига до програмен мениджър на НАСА и ръководи мисиите „Аполо 12“, „Аполо 13“, „Аполо 14“, „Аполо 15“ и „Аполо 16“. Всъщност на Макдивит е предложено астронавтско място на борда на „Аполо 14“, но той отказва. След епохата на „Аполо“ НАСА предлага на астронавта да стане програмен директор на космическите совалки, но той и това отказва поради интерес към нова кариера в сферата на бизнеса.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
