ТРЕВАТА НА ТРЕВОГИТЕ
Тревата от тревоги избуя
в градината на тихото ми ежедневие –
препъна бодрата му крачка
и на щурците песента погълна.
И семето на нацъфтели плевели
поръси вятърът на часове унили.
А есента е толкова далече…
Ще трябва да наточа пак косата остра
на своето упорство и търпение.
