ОЧАКВАНЕ
Загубват думите ми цел и смисъл,
пътеките към хората и радостта загубват –
кръжат в пространството в безсмислен полет
и пристан дирят за да акостират.
Ще могат ли сред тази бъркотия
посока вярна да намерят
и в топла стряха да се приютят?
Ще могат ли, забравили гласа ти,
да те открият пак в тълпата многолюдна,
да разпознаят пак лика на добротата?
Живеят думите в очакването неспокойно
на мисълта да прати спешната си помощ…
