Екип от Националния университет на Сингапур (NUS) са установили, че възрастните, които консумират повече от две стандартни порции гъби седмично, могат да имат намаление на леко когнитивно увреждане с 50%.
В шестгодишното проучване, проведено от 2011 до 2017 г., са събирани данни от над 663 възрастни китайци над 60-годишна възраст, живеещи в Сингапур. Резултатите са публикувани в онлайн в списанието Journal of Alzheimer’s Disease.
Пенсионерите страдащи от леко когнитивно увреждане, често проявяват някаква форма на загуба на паметта и могат също така да проявяват дефицит по отношение на други когнитивни функции като език, внимание и визуално-пространствени способности. Въпреки това, промените могат да бъдат леки и те да не изпитват инвалидизиращи когнитивни дефицити, които засягат ежедневните дейности, които са характерни за болестта на Алцхаймер и други форми на деменция.
В проучването са упоменати шест вида гъби, но е вероятно и други гъби, които не са споменати, също да имат благоприятен ефект. Изследователите смятат, че причината за намаленото разпространение на леко когнитивно увреждане може да е в специфично съединение, открито в почти всички сортове гъби. „Ние сме много заинтересовани от съединение, наречено ergothioneine“, казва д-р Ъруин Шеар, старши научен сътрудник в департамента по биохимия. “ ergothioneine е уникален антиоксидант и противовъзпалително средство, което хората не са в състояние сами да синтезират. Но може да го получат от хранителни източници, като един от основните са гъбите.“
Други съединения, съдържащи се в гъбите, също могат да бъдат полезни за намаляване на риска от когнитивен спад. Биоактивните съединения в гъбите могат също да предпазят мозъка от невродегенерация чрез инхибиране на производството на бета-амилоид, фосфорилиран тау и ацетилхолинестераза.
В следващ етап на изследването екипа смята да извърши рандомизирано контролирано проучване с чистото съединение на ergothioneine и други растителни съставки, за да се определи ефикасността при леко когнитивно увреждане. Такива проучвания ще доведат до по-солидно заключение относно причинно-следствената връзка. Освен това се надяват да идентифицират и други хранителни фактори, които биха могли да бъдат свързани със здравословното стареене на мозъка.