Вероятно сте чували колко ценен материал е слоновата кост. От него се произвеждат прибори, гривни, колиета, украшения и различни предмети за бита и изкуството. Но слоновата кост е скъп материал, защото се получава от бивните освен на слонове, както е в повечето случаи и откъдето идва наименованието, така и от хипопотами, моржове, кашалоти и косатки.
Още от времената на гръцката и римската цивизация се е практикувала резба от слонова кост, за да се правят големи количества от произведения на изкуствата, декоративни кутии и религиозни предмети. Често се е използвала слонова кост, за да се оформят белите очи на статуи.
Но няма как да бъде добита слонова кост без да бъде убит самия слон. Поради масовото убийство на слонове през 1975-та година азиатския слон е добавен в Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора или известна повече като Вашингтонската конвенция. Целта на тази конвенция е да се гарантира, че международната търговия с екземпляри от диви животни и растения не застрашава тяхното оцеляване. 15 години по-късно и африканския слон е добавен в списъка. Но въпреки това търговията и избиването на животни не спира и въпреки че години по-късно търговията със слонова кост се забранява изцяло, то и в наши дни продължава да се практикува незаконно.
Тук идва и времето на природата да се намеси. Прехвърляме се в Африканската държава Мозамбик, където в национален парк през 70-те години са живяли около 4000 слона. Но последвалата гражданска война намалява популацията и женските слонове са около 200. Причината е че слоновата кост се ползва за финансирането на оръжия и повечето слонове са избити. Обичайно между 2% и 4% от всички слонове се раждат без бивни, което е доста малък процент, но ако ги сметнем от 4000-те бройки преди войната, то разбираме защо са останали около 100 живи слона без бивни. Също така има и спасени около 100 слона с бивни. Тоест след войната съотношението на женски слонове е било 50:50. И от тук нататък започва да се наблюдава една нова тенденция. 32% от последвалите раждания на женски слоници са без бивни. И това не е тенденция характерна само за Мозамбик. И при други африкански държави, където има бракониерство, се наблюдава същото, като в Южна Африка дори процента е доста по-внушителен – 98% от 174 слоници са без бивни.
Разбира се това е материя, която тепърва ще се проучва и изучава по-подробно. Нужно е да се наблюдава как липсата на бивни ще се отрази на слоновете и на техния живот. Има ли плюсове и минуси откъм здравна гледна точка. Има ли разлики в социалното им поведение, в комуникацията им, в територията която обитават. Реално бивните са едни много големи зъби, но се използват ежедневно за копаене на вода, за набиване на жизненоважни минерали от земята, за обелване на дървета за осигуряване на влакнеста храна и за подпомагане на мъжките слонове да се конкурират за женските. Други животни също зависят от работата на бивните на слоновете. Може би са нужни дори години и няколко поколения животни, за да се разбере как се отразяват промените. Но като цяло това е един добър пример, в който наблюдаваме как природата еволюира под надтиска и вилянието на хората.
