Легендата за Изгубеният 9-ти легион
В разгара на Римската империя, император Тит е твърдо решен да постави цяла Великобритания под Римско владичество. Неговата желязна хватка в Западна Европа стига до Каледония, Шотландия, за да потуши варварската заплаха и да придобие други активи.
През 83-та година, той нарежда на Агрикола, неговият генерал, да премине на север от река Тау и да покори Пиктите.
Пиктите
Пиктите (нарисуваните) в Шотландия оставят тяхното наследство под формата на много изправени камъни (стели) в Източна и Централна Шотландия, известни с техните резби на змейове.
Те също са имали традиция да изрисуват телата си със синя боя (екстракт от сърпица) преди битка, вероятно, за да въплатят мъжество, сила и божествени характеристики на някои синьокръвни като например „Сините мъже“ от Пролива.
Пиктите в крайна сметка, създават Кралство Файф (от англ.) и техните племена започват да се наричат Племето на Орките.
В разгара на съпротивата Пиктите са повече на брой и се разпръсват.
Големият сблъсък
През 83-та година, Тацит – римски командир и хроникьор използва своята флотилия да тормози армията на Пиктите на източното шотландско крайбрежие. На следващата година се състои големият сблъсък на място наречено Мон Граупиус, Абърдийншър.
На това място в шотландските тресавища, девети легион, наброяващ около 5000 мъже убедително побеждава армията от 30 000, водена от Калгакус, име, което значи „този, който владее меча“.
В речта си пред войските си, Калгакус изрича думите: „Оставят подир себе си пустиня и на това му викат мир“ (Solitudinem faciunt, pacem appellant.). Това е записано от Тацит.
След битката, Агрикола – римския пълководец, поема на юг към Адриановия вал откъм Пината Кастра (Крепост на крилото) близо до Дънкелд, Пърт в Пъртшир и там 9-ти легион слиза на римски път и остава в историята.
Повече никой не чува за тях. Никой не ги е виждал.
Няма останки, улики, истории…те изчезват.
Д-р Съливан от School of Scottish Studies към Единбургският университет отбелязва, че римската история на централна Шотландия, от Пъртшир до шотландските граници, бива систематично заличавана през вековете, което може би е естествено поведение в такъв исторически бурен регион. (Легендата е написана от Андрю Хенеси)
Легендата за изгубеният 9-ти легион придобива голяма популярност благодарение на Розмари Сътклиф, чиито шедьовър „Орелът на Девети легион“ става бестселър през 1954 г.
От тогава поколения деца и възрастни биват впечатлени от историята на един млад римски офицер, Маркъс Акила, пътуващ на север от Адриановия вал, за да разкрие истината за баща си, изгубен с Девети легион и да върне символичния златен орел, който символизира изчезналите легионери.
Сетланс
