© Burgas24.bgАрес е най-верният ми приятел, той ме разбира. Когато съм страдал, той е страдал с мен, когато се радвам, той също се радва. За него бих направил всичко. С тези думи незрящият Живко Велков от Бургас описва своето куче-водач, което през последните 10 години е неотлъчно до него.Днес Арес е на 11 години, трудно подвижен е, страда от сърдечни и ставни заболявания. Лечението му струва скъпо, а като прибавим разходите за храна, вътрешно и външно обезпаразитяване , почистване на жлези… сумата става непосилна за стопанина му, който преживява със скромната си инвалидна пенсия.Живко губи зрението си преди 20 години, когато е едва шести клас. Получава Арес от фондация „Очи на четири лапи“, но за разлика от повечето страни като Германия, Франция, Англия и Русия, където училищата за кучета-водачи са със стогодишна история, в България всички разноски са за сметка на ползвателя.Практиката е такава, че към всяко куче-водач може да се причисли т.нар. „спонсор“, който да помага с разходите за храна и ветеринар. За Арес този „спонсор“ е петролната рафинерия „Лукойл“, която обаче е помогнала еднократно преди години и с това са приключили нейните ангажименти.Доведен до ръба на отчаянието, Живко се свърза с Burgas24.bg, за да обърне внимание на проблема, който касае не само него, но и всички в неговото положение.“Апелът ми е към община Бургас, която не е бедна община. Нека да се ангажира с храната и лечението на кучетата-водачи и да ни отърве от този непосилен товар. До скоро в Бургаска област е имало три такива кучета, в момента е само моето“, отбелязва Велков.Вижте историята му в нашето видео!Ако искате да помогнете на Живко, може да се свържете с него на телефон: 0879/458431. За да гледате видеото, трябва да активирате Javascript.