Гражданското право по своята същност представлява съвкупност от правни норми, уреждащи правното положение на гражданско правните субекти и правоотношенията между тях. Гражданското право, заедно с търговското право и международното частно право, съставляват отраслите на частното право. В подразделенията на гражданското право влизат и облигационното право, вещното право, авторското право, семейното и наследственото право.
Гражданския Процесуален Кодекс /ГПК/ урежда пет вида производства, обезпечаващи правата и интересинте на правните субекти, решили да потърсят и защитят прават си по съдебен ред. Това са: заповедно производство, исково производство, изпълнително производство, обезпечително и охранително производство. В зависимост от вида на съответното производство, съдебната процедура започва с депозиране на заявление или искова молба на заинтересованата страна. Конкретните казуси се разглеждат на две или три инстанции в зависимост от вида на конкретното дело. След влизане в законна сила на разпореждането за издаване на заповед за изпълнение или на съдебното решение от последната съдебна инстанция, лицето в чиято полза е постановен съдебният акт се снабдява с изпълнителен лист. В резултат на това се образува изпълнително производство пред държавен или частен съдебен изпълнител в съответния съдебен район, което поставя началото на изпълнителното производство. Съдебните изпълнители изпращат призовка за доброволно изпълнение до длъжника и след изтичането на установения от закона 14-дневен срок, се пристъпва към принудително събиране на задължението. Принудителното събиране на вземането може да се насочи към изпълнение върху парични задължения, за предаване на движими вещи и въвод върху недвижим имот, за изземване и предаване на дете или други вземания. При принудителното изпълнение се спазват правилата, установени в ГПК и ЗЧСИ/когато принудителното изпълнение се извършва от ЧСИ/.
