Сп. Щерн
През декември един чувал ориз в Гвинея струваше 122 евро. Четвърт година по-късно цената му е 300 евро, а все повече жители на африканската държава са принудени да гладуват. Снимка: Ройтерс
Рафтовете в магазините са пълни, но въпреки това хора умират от глад. Все повече африканци не могат да си позволят да купят основни хранителни продукти, а дори и хуманитарните организации изнемогват заради експлозивното нарастване на цените.
През декември на пазара “Мадина” – един от най-големите пазари в Западна Африка, намиращ се в столицата на Гвинея Конакри – един чувал ориз струваше около 122 евро. Днес, само четвърт година по-късно, търговците искат над 300 евро. “Преди ядяхме ориз сутрин и вечер, но сега стига само за едно ядене на ден”, оплаква се Жустин – майка на три деца, която живее в бедняшки квартал на Конакри. Преди една година недалеч от тук хиляди жители на западноафриканската страна излязоха на улиците, за да протестират срещу президента Лансана Конте и срещу страховитата инфлация. При последвалата обща стачка бяха убити най-малко 130 души. Сега много гвинейци са отчаяни, но ги е страх да демонстрират отново.
На други места бедните, които гладуват най-често в градовете, не са толкова сдържани. В западноафриканската държава Буркина Фасо в края на февруари на улиците излязоха десетки хиляди. Това беше най-голямата демонстрация от доста време в някогашната Горна Волта. В двата най-големи града протестиращите запалиха автомобилни гуми, издигнаха барикади и влязоха в битка с полицията. Арестувани бяха почти 300 души. А те не искаха нищо повече от понижаване на цените на хранителните продукти. “Нямаме избор: или ще протестираме, или ще умрем от глад”, крещеше един от демонстрантите.
В края на февруари в Камерун при бунта срещу повишените цени на транспорта загинаха най-малко 17 души. В началото на април, в Кот д’Ивоар, президентът Лоран Гбагбо отмени вносните мита и намали данъците върху основните хранителни продукти, след като при демонстрации в Абиджан един мъж загина, а полицията трябваше да използва сълзотворен газ, за да разпръсне тълпата. Но Гбагбо предупреди: “Растящите цени на храните са глобален проблем, а тези мерки няма да го решат.”
Основните хранителни продукти са скъпи както никога досега
Недохранени близначета в център за спешна помощ в Централна Индия. По данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие около 1,2 милиарда души живеят под границата на бедността и гладуват. Снимка: Ройтерс
Навсякъде в Африка цените на храните са високи както никога досега. През изминалата година оризът, пшеницата, царевицата, захарта и растителното олио поскъпнаха повече от два пъти, предупреждава директорката на Организацията на ООН за прехрана и земеделие Жозет Ширан. “Гладът получава нов облик – дори и там, където рафтовете в магазините са пълни, гладуват хора, тъй като не могат да си позволят да си купят стоките.”
Растящите цени засягат най-бедните хора: често единственото, което могат да си позволят през деня е една порция царевична или пшенична каша. Когато нямат каша, не ядат нищо. Детският фонд на ООН УНИЦЕФ предупреждава за индиректни последици от новия глад: “Когато семействата трябва да харчат все повече пари за храна, децата са принудени да работят и не могат да ходят на училище”, казва говорителката на фонда Вероника Таву.
Критично е положението и в селата, където по правило хората се снабдяват със собствени продукти. При оскъдни реколти селяните можеха да се обърнат към хуманитарните организации на ООН. Но според Ширан и те са заплашени. “Сериозно сме загрижени за операциите ни.” Защото глобалното покачване на търсенето на хранителни продукти повиши цените за първи път от десетилетия толкова много, че и хуманитарните организации като Световната организация по прехраната не могат да си позволят особено голяма помощ. Трябва да се имат пред вид и все по-високите цени на транспорта заради растящите цени на петрола. “Настъпиха тежки времена”, потвърждава и Джефри Борнс, директор на държавната хуманитарна агенция USAID. Според него транспортът на един тон помощи вече струва 50 долара, а преди две години е възлизал на точно половината.
Призиви за ограничение на търговията
Гневът на бедните в Хаити се възпламени заради растящите цени на ориза и те опожариха пазар в столицата Порт-о-Пренс. Експертите предвиждат все по-чести бунтове заради високите цени на хранителните продукти в Африка. Снимка: Ройтерс
Причините за растящите цени на хранителните продукти бяха известни и преди представянето на доклада на ЮНЕСКО. В страните, чиито икономики са във възход, като Китай и Индия, расте търсенето на зърнени култури и преди всичко на месото, чието производство изисква относително по-голяма площ. В традиционните страни-износителки на пшеница като САЩ и Канада определена роля има и повишеното търсене на биогорива.
В Африка пък миграцията към градовете и увеличаването на населението силно нарушава съотношението между производство и потребление. В сахело-сахарския регион трябва да се прибави и разширяването на пустините. “Навсякъде в Африка климатичните промени влошават условията за дребното земеделие”, обяснява кенийската професорка Джуди Уакхунгу от Африканския център за технологични изследвания. Донорските институции като Световната банка десетилетия пренебрегваха традиционното селско стопанство и пропагандираха обработката на големи площи за експортни стоки, от която местното население не може да живее.
Като компенсация африканските страни бяха залети със зърнени култури и други храни от Запада на дъмпингови цени, което съсипа и последните дребни земеделци. “По-високите цени са резултат от това”, твърди Уакхунгу. Тя настоява да бъдат върнати ограниченията в търговията и да бъде спряна безусловната свободна търговия. “В противен случай африканските държави ще страдат още повече.”
Обратно към корените
Африканските активисти за опазване на околната среда настояват за връщане към корените. “Трябва да се осланяме на традиционните методи на обработка на земята, на естествените торове и на старите семена”, казва Мелаку Уореде от етиопската група Save our Seeds. От години носителят на Right Livelihood Award – алтернативната Нобелова награда – се бори срещу генетично и биотехнологично променените семена, които ще направят селяните още по-зависими. “Вече открихме семена от старите етиопски сортове, които са пригодени за нашата страна и които дава по-високи добиви, отколкото изкуствено създадените индустриални сортове.”
Има и още една причина, за да се фокусира яростта на хората в толкова много африкански държави върху правителствата. И днес много от основните хранителни продукти се субсидират от държавата. Но слабите правителства, корупцията и инфлацията допринасят за това, все по-често определени стоки да се намират само на черния пазар. И докато обикновените хора гладуват, избраните правителствени лица си живеят охолно. “Какво друго да направят хората, освен да използват сила”, пита опозиционният лидер в Камерун Джон Фру Нди и предвижда в идващите месеци много нови протести срещу африканските правителства.
