В края на дните си Тициано Терцани разказва на сина си Фолко за своето голямо житейско пътешествие и за това – какво е животът.
Така в Орсиня, под едно дърво на две крачки от гомпата, неговата къщичка в тибетски стил, в прекрасно състояние на духа той говори за живота, преминал в пътуване из света в откриване на истината. И търсейки смисъла на толкова неща, които е направил, и на толкова хора, в които се е превръщал, преминава през големите страсти на своето време.
Напомня на младите колко важни са фантазията, любопитството към различното и смелостта да се води свободен, истински живот, богат на приключения и любов.
„Ала междувременно ти си дошъл да ми държиш ръката и това ни дава възможност да поговорим за пътешествието на онова момченце, родено на улица „Пизана“ в работническия квартал на Флоренция, което попада сред големите исторически събития на своето време – войната във Виетнам, в Китай, падането на Съветския съюз – след това отива в Хималаите и сега е тук, в малката си Хималая в очакване на този според мен приятен час.
Та значи, това е краят, но и началото на една история, която е моят живот, и за който ще ми бъде все още приятно да си поговоря с теб и да видим заедно, в крайна сметка, дали има смисъл.
Ако ме попиташ какво оставям накрая, оставям една книга, която може би ще помогне на някого да види по-добре света, както аз го чувствам така силно.“ – Тициано Терцани
