На 15 май от 19 ч. столичната галерия „2.0“ отваря врати за шестата самостоятелна изложба „Life is a Study“ на Станислав Трифонов, известен под псевдонима Nasimo.
Nasimo, който е сред пионерите на източноевропейската стрийт арт култура, е и един от най-ценените ни графити майстори. Поема по този път в началото на прехода – през 1995 г., с нелегални графити, т. нар. бомбинг, които редува с престои в районното управление на МВР. Усъвършенства уменията си като учи живопис във Великотърновския университет. Днес негови творби изпращат послания от стените по улиците в България, Канада, Русия, Германия, Гърция, Сърбия, Турция, Китай и др.
Новата изложба на Nasimo е по-специална, защото представя пътя му през последните 25 години:
Тази идея я имам от 3-4 години, но не бях готов с работите си за нея. Не бях готов и психически да си го позволя. Но моментът назря, споделя творецът.
На откриването на изложбата ще бъде представена и книгата-албум „25 years on Nasimo: Sketchbook” със скици от 1995 г. до днес, етюди с въглени, творби с маслени бои с техника „ала прима“, проекти – от скици до реализацията им върху стени.
Първите графити на Nasimo са единствено изява на бунтарското му мислене. С времето, преминавайки през различни житейски ситуации, той изпитва необходимостта да споделя и натрупания духовен опит. „Разбрах, че когато човек върви след тълпата, стреми се да прилича на другите, той тръгва по път, който води към нищото. В моите работи се опитвам да покажа, че всеки трябва да върви по своя собствен път“, бе споделил Nasimo в наше интервю от 2014 г. Днес, за другите уроци, които е добре да усвоим, за да сме щастливи, казва:
Главният урок – да се научим да обичаме себе си и света около нас. Любовта за мен е най-важният урок и най-голямата инспирация. Безкористната любов е най-трудният урок за усвояване, защото обикновено всеки иска нещо насреща. Но когато човек не усвои даден урок, се случва както в училище: ако не си вземеш изпитите, оставаш на поправка. По същия начин оставаме на поправка и в живота. Докато не си научим урока, правим все едни и същи грешки.
Любовта, красотата и пресечната точка между тях – това са темите, които Nasimo най-често засяга в творчеството си. „Защото, – пояснява той. – доста често бъркаме красотата и любовта с похотта. Но къде е истината? Това винаги ме е интересувало“.
Вярва, че смисълът на живота е в задаването на въпроси и търсенето на отговори. „Смятам, че когато човек спре да търси, спира и развитието му. Този път няма край. Търсенето не е дестинация, която стигаме и спираме. Това е движещата сила на всичко в света“, убеден е той. Животът е училище, но Nasimo не е от хората, които прелистват страниците на учебник, изтърквани с десетилетия. Той е известен и като графити майстор, и като галериен художник, стенописец, дизайнер…
За това, кое от тези занимания изисква повече отдаденост, казва:
Всичко изисква много отдаденост. Във всяка сфера, в която работя, гледам да се раздам на макс. Моят приятел, диригентът Йордан Камджалов, казва, че усилия, които стигат до 99,9%, са компромис. Ако искаш да си успешен, трябва да дадеш 100% от себе си. За мен важи същото.
А за това, има ли такова нещо като вдъхновение, и ако да, какво представлява то, отговаря:
Вдъхновението, по думите на Пикасо, съществува, но то те намира, докато работиш. Не мога да чакам да ми дойде вдъхновение. Започвам да работя, и вдъхновението идва само. Често ми се случва да започна да рисувам някоя стена и да нямам представа какво ще излезе. Понякога дори изпитвам панически страх, не знам какво да направя. Но започвам, и нещата се случват.
Nasimo много пътува, работи в България и по света, среща различни култури. Вярва, че така разширява хоризонта си, трупа опит и знания.
„Това те научава и да не бъдеш привързан“, казва Nasimo. „Но не се ли чувства човек прекалено самотен без привързаности“, питам. „Може би понякога да, – замисля се за миг художникът. – Но така или иначе сме дошли самички на този свят и самички ще си отидем. Може би това също е част от уроците, които ни предстои да вземем.
Снимки: личен архив
