Аз го познавам под това име, повече е известен като Агнес, Агнеса, Агнеси, изберете си което най ви харесва. Обожавам ореховия му вкус обогатен с яйчена коричка, която се топи в устата. Когато бях дете се правеше само за специални събития, затова си мислех, че е нещо сложно и времеемко за приготвяне. Оказа се, че не е така и след като намерих рецептата, която най-много ми пасна на мен, сега го правя по-често. Странно, че съм преписала доста рецепти в моя тефтер, а точно тази не съм взела от мама.
Рецептата, по която сладкишът при мен става най-сполучлив видях в блога на Ани – Вкуснотека.
