Сляпата Къртица и Слънцето
Къртицата каза: „Няма Слънце! Няма! Ако имаше, аз щях да зная. Аз всичко виждам, всичко зная. И никой, никой не може да ме убеди, че съществувало било Слънце“.
С удивително самочувствие тя рече и отсече! Убедена твърдо в правотата си, Къртицата упорито повтаря и разгласява своята истина. Нашироко и надълбоко. Бедната Къртица! Вика и се надвиква. Спори в диспут. Артистично държи микрофона. Иска всички да ѝ повярват.
И не само това! Предлага смело земен заместител. На Слънцето. Иска и иска да се приеме нейното виждане. От малки и големи. Навсякъде и от всички! Да се наложи виждането на сляпата Къртица. За Слънцето.
Клетата сляпа Къртица! Тя дори не знае, че очите ѝ са покрити с дебела кожа. Че няма очи. Че е в мрак. И че … независимо дали тя вижда Слънцето или не го вижда, То, Слънцето, и свети, и топли, и здраве дарява. Здраве за тялото. За душата. И за духа.
Кой е виновен?
Виновни ли са властимащите, че скриха Слънцето от децата на България? С десетилетия. Че отсякоха корените на духовността на три поколения българи. И вече няма кой от кого да се поучи. В семейството. И в обществото. Може, може поне някои от тях да са вярвали, да са мислили, че пазят народа от „опиума”. От заблудата.
Виновни ли са властимащите за разпадането на семейството?! Живеят младите в грях. Без тайнството брак. Растат деца без благословение. Захвърлят се невинни деца по домове. Зеят рани в душите им. Осакатяващи рани. Рани за цял живот. Знаем колко са тези деца в днешния ден. А в изминалите шест десетилетия всяка година се раждаха по цял един град, по-малък или по-голям, извънбрачни деца. Изстрадали и осакатени, вече побелели, останали неразбрани, живели озлобени. Извънбрачните деца – насърчавани раждания от властта. Официално насърчавани. „За прираст на нацията”.
Кой е виновен?
Виновни сме ние, вярващите и родолюбците, че допуснахме да ни залее нашумялата мода, да се почерни името на българката. У нас и по света. …И със замайващи скорости, като изпадналите от Божието благословение, да тръгваме към израждането на нацията! Виновни сме ние, вярващите, от горе до долу, че допуснахме въпросите на вярата да ги решават невярващите властимащи. И сега, вече близо 30 години след промените, децата ни боси нагазват в жаравата на живота. Без страх от грях. Без страх от порок. Без страх от възмездие. Без никакви познания за Господ Иисус Христос…
Добива ли се нравственост с час по религия?
Атеистите не приемат, че с час по религия седмично ще се възкреси моралът на подрастващите. И са прави. Народът казва мъдро „бодни пръчка – пий вино!” Това не може да се иска. Не може да се чака. Това не ходи по земята. От пръчката бодната в земята, от разлистила се вече лоза, до гроздето, до виното има сезони. Сезони. Така е, но за да ядем грозде, за да пием вино… първо трябва да боднем лозовата пръчка в земята.
Невярващите искат доказателства, че религията ще има бърз и реален принос в обуздаване на агресията и престъпността сред младежта. А какво им пречи да се обърнат назад и да видят младежта преди десетилетията на атеизъм. Време, когато се е изучавало вероучение в училище и наученото се е потвърждавало с поведението, с примера и в дома, и на улицата. И в училище, и в литературата. И всяко единично отклонение от моралните норми остро се е осъждало от обществото. От Църквата. От медиите и властта. Всяко отклонение се приемало като чуждо на цялостния духовен климат на нацията.
За да се върнем там, където сме били, се искат поколения. Поколения. Важното е да се започне от някъде. Въвеждането на религия в училище като редовен предмет е само една лека пунктирана линия, която сочи на всички подрастващи съществуващия път към другото, към духовното направление в живота. Забравено и отречено. Умишлено потъпкано и смазвано. И да даде Бог, по молитвите на множеството знайни и незнайни български светии, да се раждат в България все повече и повече благословени вярващи деца, чисти и обични души, които да водят към Господ Иисус Христос и родители, и прародители.
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
