Индия ще изстреля спускаема мисия до Луната през юли, навръх 50-годишнината от Аполо 11!

1
247
Добави коментар
redbul80
redbul80

Схема на мисията „Чандраян 2“. Image credit : ISRO

11 юни 2019 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Следващия месец ще отбележим половин век от реализацията на първата пилотирана мисия до Луната – „Аполо 11“. На 20 юли 1969 г. астронавтите на НАСА Нийл Армстронг и Бъз Олдрин извършват меко кацане върху лунната повърхност. 

Днес, 50 години по-късно, интересът към Луната е възроден, като множество държавни агенции и частни компании са в различен етап на подготовката за осъществяването на нови лунни мисии. През януари тази година китайската автоматична станция „Чанг’e 4“ извърши първото кацане в историята на човечеството на обратната страна на Луната. През април частната израелска роботизирана експедиция „Берешийт“ не постигна меко прилуняване, но влезе в историята като първата комерсиална мисия, влязла в орбита около Луната. 

Сега на ход са индийците. По информация от местните медии „Чандраян 2“ може да излети още на 9-ти юли. Отчитайки възможността за неколкодневни забавяния, ако изстрелването бъде факт през следващия месец, кацането ще се осъществи на 6-ти сепетмври. 

Номерът на мисията (т.е. 2) ни подсказва, че индийците не са новаци в изучаването на Луната. Страната реализира своята дебютна роботизирана експедиция „Чандраян 1“ през 2008 година. Тя се състоеше от орбитален компонент и малък импактор „МИП“, който извърши твърдо кацане на лунната повърхност. „Чандраян 1“ притежаваше сериозно международно участие – 5 инструмента бяха индийски, 3 – европейски, 2 – американски и 1 – български. Да, България също имаше своя принос за развитието на индийската лунна програма – нашият дозиметър „РАДОМ 7“ изпрати данни за космическата радиация в окололунна орбита. 

Международното участие на „Чандраян 2“ обаче е силно ограничено – космическият апарат е екипиран с 13 индийски инструмента (8 на орбитъра, 3 на спускаемия апарат и 2 на лунохода) и само един е чуждестранен – американски ретрорефлектор, създаден от НАСА. 

Първоначално не се планираше да е така. Тъй като „Чандраян 2“ е основно спускаема мисия, а кацането е много по-трудно от навлизането в орбита, през изминалото десетилетие Индия изявяваше желание да работи съвместно с Русия. Така „Чандраян 2“ се беше слял с руската мисия „Луна-Ресурс“. Идеята бе луноходът да е индийски, а спускаемият апарат, който да го достави – руски. Изстрелването трябваше да бъде проведено в периода 2011-2013 година.

Катастрофата на руската марсианска мисия „Фобос-Грунт“ през 2011 година, при която беше загубен и китайски микроспътник, доведе до цялостна реорганизация на руската роботизирана научна програма. Най-накрая през 2014 година на индийците им омръзна от безкрайните отлагания на Русия и оповестиха, че „Чандраян 2“ ще е самостоятелен, изцяло индийски проект. Изстрелването бе насрочено за 2016-2017 година, доста по-късно от очакваното. Съдейки по състоянието на руската лунна програма, при която веднъж годишно се оповестява поредното отлагане на следващата лунна мисия с по още една година, решението на Индия да тръгне по самостоятелен път е било мъдро. Ако индийската космическа агенция бе запазила партньорството си с Русия, мисия „Чандраян 2“ още нямаше да е готова. 

В крайна сметка, макар и компонентите на „Чандраян 2“ да бяха построени сравнително бързо, изстрелването през 2017 година не стана реалност. Последващите изпитания завършиха с неуспех и доказаха, че Индия все още не е готова за лунно кацане. Даже съвсем наскоро бе оповестено, че при тестовете спускаемият апарат е счупил крачетата си. Но по-добре, че полетът бе отложен, отколкото да бе изстреляна мисия, която не е напълно подготвена. Сега изглежда, че всичко този път е нормално. Космическият апарат ще напусне Бенгалуру на 19-ти юни и ще пристигне на стартовата площадка в Шрихарикота на 20-ти или 21-ви юни. Това ще позволи изстрелване през юли. 

„Чандраян 2“ се състои от три компонента – орбитален апарат, спускаем апарат (на име „Викрам“) и луноход (на име „Прагиян“). Ако всичко мине наред, „Викрам“ ще кацне в район, намиращ се на 71 градуса южна ширина – много близо до Южния полюс, където се знае, че има водни залежи под формата на лед. 

Евентуално успешно прилуняване ще превърне Индия в четвъртата държава, постигнала меко кацане на Луната след СССР, САЩ и Китай.

Изстрелването ще бъде реализирано посредством ракетата „GSLV-Mk3“, което е разминаване спрямо първоначалните планове. Първо бе предвидено да се употреби „GSLV-Mk2“, но увеличаването на теглото на „Чандраян 2“ доведе до това Индия да използва най-мощния си носител. 

Няма спор – предстои вълнуваща експедиция, която очакваме с голямо нетърпение. 

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/